Изкуството на лова

Южният край на острова се вдлъбваше навътре, оформяйки естествен залив, в който, на десетина метра от брега, бе закотвено корабчето на Фалър. Беше стар флотски десантен съд, от онзи тип, който империята използваше, за да стоварва на вражеския бряг коне и хора. С течение на времето много извадени от употреба съдове бяха преоборудвани за товарни шлепове. Пиратите понякога ги използваха, за да нападат крайбрежни поселища. Това тук бе дълго към четирийсет стъпки и рубката на кормчията беше отпред. Имаше стоманен корпус, целият прояден от саламура и носещ белезите на безброй бури, и едва ли бе най-подходящото средство за плаване из океана, но бе много по-добро от скифа. Тези корабчета обикновено бяха по-издръжливи, отколкото изглеждаха на пръв поглед.

Освен това Грейнджър отбеляза, че е достатъчно голямо, за да прикрива неколцина души, дебнещи в засада.

Реши, че теорията му е вярна, след като Фалър насочи скифа право към кораба. Значи нямаше да слизат на острова. Развърза незабелязано торбата, за да може в случай на нужда да се пресегне и да сграбчи меча. Старецът го стрелна с нескрита подозрителност, но не каза нищо.

Най-сетне скифът се удари в металния корпус. Фалър пусна котвата и каза на Грейнджър да се прехвърли на кораба, като му посочи заварените отстрани метални стълби. След минутка Грейнджър вече беше на палубата. През потъмнелите прозорчета на кормилното различи рудана и ръчките за управление на машините — всичко бе старо и много износено, — както и един люк, който водеше надолу, където вероятно бе каютата.

Фалър изтика скифа така, че да е встрани от перката, и се покатери при него.

— Кво има? — попита намръщено.

Грейнджър го гледаше мълчаливо.

— Стиснал си таз торба сякаш ша ти я открадна — продължи подозрително Фалър. — Кво държиш вътре? Меч ли?

Грейнджър бръкна в торбата и извади меча. Усети леко сътресение в съзнанието си, докато копията се събираха в него — едно, две, три… Най-сетне почувства, че и осемте са наоколо, вероятно изправени в саламурата под кораба.

— Точно така. Виждал ли си такъв?

Старецът облиза устни.

— Мяза на унмерски.

— Много е рядък.

Фалър разпери ръце.

— Хубаво де, твой си е, нъл ти рекох, че няма да ти го отмъкна. — Но после на устните му неочаквано затрептя зла усмивка. — Виж, не мога да кажа същото за приятелчетата зад теб.

Грейнджър чу, че вратата на кормилното се отваря, и се обърна.

Бяха двамина — едри, със заплашителен вид. Носеха лосотански брони, издраскани и огънати от безбройни битки, но иначе добре поддържани, със смазани плочки и подшити с кожа. Бяха въоръжени с къси мечове, пъхнати в ножници от китова кожа, които се поклащаха на поясите им. Нито един от двамата не бе извадил меча си. Вместо това държаха тежкокалибрени мускети. Приличаха на изработени в домашни условия чифтета, с цеви от малки оръдия, пригодени да изстрелват умалени гюлета. В Имперската армия ги наричаха „киткокъсачи“ заради склонността им да се пръсват и да късат ръцете на стрелящия.