Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Драги пътници, преди известно време изключих телефоните на седалките. Сега ги включих. Можете да се обадите на когото желаете и да кажете какво става. Само ви моля да обясните защо. Разкажете им моята история. И за Рудолф Бостич. Ако не успея, ще бъдат убити още малки момиченца, само защото един прокурор с политически амбиции не иска да направи необходимото.
Кен изключи радиоуредбата, а Бостич поклати глава.
— Все още не искаш да разбереш, нали, Улф?
Командирът го погледна.
— Може би си измислил ново обяснение за телефонната справка?
— Тук пак е замесен Матсън. Той е детектив и вероятно има приятел в телефонната компания. Подправили са справката. Това не доказва нищо.
— Имаш ли оригиналната справка за клетъчния си телефон? Ще я сравним с тази, която е в мен, и ще видим дали има фалшификация.
Рудолф се замисли.
— Може би я пазя… но по-вероятно е да съм я изхвърлил.
— Само след две години? Телефонните сметки и справките за разговорите? Не и ако не си искал нещо да излезе на бял свят.
— По дяволите, това е опит да се докаже положителното с нещо отрицателно. Изхвърлил съм справките, следователно те подкрепят фалшивата, която имаш, така ли?
— Интересно — отбеляза Кен.
Гледаше списъка на летищата в Колорадо и набираше нова честота на втория радиопредавател.
— Кое?
— Интересно. Първо каза „може би я пазя“, после веднага — „изхвърлил съм я“. Това би направил един виновен човек. Невинният би се вкопчил в сламка и поне би ми казал, че оригиналната справка вероятно още е в бюрото му вкъщи или в кутия на тавана и в нея няма да фигурира обаждане на номера на Матсън. Можеше да се хвана на това, но ти за пореден път проигра картите си.
Камбанките за повикване от екипажа иззвъняха. Обаждаше се Анет.
— Командире, при мен има един човек, който иска да говори с теб. Приятел е на Роджър Матсън, детектива, когото спомена. Самият той е пенсиониран полицай.
— Какво иска? — попита Кен.
— Да ти каже, че Матсън е изключително надежден човек.
— Свържи ме с него.
На борда на „Гълфстрийм 5 ЛЛ“ — 14:50
— Но къде е той? — попита Кет.
Дейв Бейли поклати глава.
— Мисля, че е някъде зад нас, но след като транспондерът му е изключен… Това е малкото устройство, което връща информацията за идентификация всеки път, когато радарният лъч попадне върху…
Кет вдигна ръка и се усмихна.
— Знам какво е транспондер, Дейн.
— Извинявай. Както и да е. Без него центърът в Денвър наблюдава само радарното отражение на самолета.
— Наричат го „боя за кожа“, нали?
Дейн кимна. Натисна бутона на предавателя и попита кулата в Денвър дали са засекли боинга.
— Не, Пет Лима Лима. Беше зад вас, после се сля с вашия самолет. Вероятно още е там, но е твърде близо и радарът не може да ви различи.
Джеф Джейсън посочи на запад.
— Вдясно е Телърайд, Кет.
Тя проследи погледа му и през прозореца вдясно видя зрелищна падина сред покрити със сняг планини.
— Летището?
— Да, и градът.
— Има ли шанс да опита да се приземи там?
И двамата пилоти поклатиха глави.
— Твърде високо е, пък и пистата е дълга само две хиляди метра. Може и да се приземи, но не съм сигурен дали ще може да излети.
— Предупреди всички летища в Колорадо, на които може да кацне боинг — каза тя на Франк, който отговори, че това вече е направено.
Кет въздъхна и посочи на запад, където трябваше да е Телърайд.
— Щом летището не е подходящо за боинг, той едва ли ще се насочи натам. Мисля, че се е отправил към Дуранго и ще се опита да го направи, без да го забележим. Е, ще му позволим да си мисли така.
На борда на „Еърбридж“ 90 — 14:54
Кен нагласи клапаните за тягата така, че да задържи позицията си зад и под гълфстрийма, и протегна ръка да натисне бутона на комуникационния плот, убеден, че Кет Бронски не подслушва тази честота.
— Телърайд, регионално летище, тук чартърен полет на „Еърбридж“ 72–20.
Рудолф Бостич се обърна, озадачен от повикването, но без слушалки не можеше да чуе отговорите.
— „Еърбридж“, какво, чартърен полет ли?
— Да. 72–20, от Колорадо Спрингс. Имаме малък проблем и трябва да кацнем за гориво.