Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Вървим през лабиринта от пусти улички. Търговецът се движи устремено, ръцете му се размахват, робата се полюшва, кожените му обувки шляпат по калдъръма. Не ги сваля дори когато минаваме пред Великата джамия, което е нарушение на закона, и щеше да бъде наказан с бой, стига стражите да бяха наоколо. Градът обаче отново е превзет от истинските си обитатели, безпризорните животни и обикновените хора – всички останали са избягали или са умрели. Вървя след Даниел, правя една голяма крачка на всеки две негови, а птичата маска се полюшва в ръката ми, чувствам се много по-свободен, отколкото преди, макар и само в съзнанието си.
В уличката зад централния пазар Даниел завива надясно, след това наляво и спира пред мръсна врата от ковано желязо, с олющена боя, която някога е била синя. Потропва силно и чакаме. Следва тишина и никой не се появява. Наскоро добитият ми оптимизъм започва да се изпарява.
Звукът от приближаващи стъпки, шумен в заобикалящата ни тишина, ни кара да се обърнем едновременно. Един човек завива зад ъгъла. Това е висок мъж с плоска, кръгла черна шапка: не е качулка, нито фес или чалма, значи, не е мароканец.
Търговецът пристъпва напред.
– Фридрих?
Човекът спира, а след това бързо се приближава към нас.
– Даниел?
Ръкуват се, смеят се и си говорят нещо на немски, не е сред езиците, които разбирам. Накрая се обръщат към мен.
– А това е Нус-Нус, евнух от двора на султан Мулай Исмаил.
Озовавам се очи в очи с лекаря, рядко изживяване. Хваща мечешки ръката ми и бързо я разтърсва, а след това кима към клюновидната маска.
– Това няма да ти помогне – отбелязва с насмешка.
Отключва декоративната врата и ни кани вътре. Отвъд тъмните коридори зървам огряна от слънцето градина, изобилстваща от растения, и усещам как сърцето ми копнее за нейната светлина и птичи песни, но докторът ни отвежда в кабинета си – стая, пълна с книги, свитъци, хартии и всевъзможни принадлежности. Доктор Фридрих се настанява внимателно на голям дървен стол и прави жест да седнем върху два огромни сандъка в средата на стаята.
– Събираш багаж? – пита Даниел.
– Време е да тръгвам. Оставането ми тук е безсмислено. Тези, които още не са умрели, или умиращи, заминават едни през други.
– Къде отиваш?
– Чух, че чумата още не е достигнала Маракеш.
– Трябва да е въпрос на няколко седмици, докато порази Града с червените стени – казва търговецът. – А какво има отвъд Маракеш? Само планински племена, а след тях диваците от пустинята. Нус-Нус има предложение за теб.
Обяснявам задачата си. Фридрих изглежда скептичен, за което не го виня.
– Защо изведнъж е нужен нов лекар? Да не би Салгадо окончателно да се е пропил? Или чумата е поразила и него?
Без да обяснявам причината, казвам, че Салгадо е умрял.
Той свива рамене.
– Изненадан съм, че оцеля толкова дълго, за да бъда честен. Той беше съвсем малко повече от шарлатан.
– Твърдите, че сте по-добър лекар от доктор Салгадо? – питам.
– Това не е много трудно. Той практикува медицина от друга епоха. Из целия свят има невероятен подем, опитвам се да бъда в крак с новостите. В Лондон се правят забележителни открития. Ще ми се да отида лично и да видя на какво са способни членовете на Кралското дружество. В момента обаче отпътуването от поразените от чума пристанища на Мароко е на извънредно висока цена и се боя, че не мога да избягам заради липса на средства.
– Султанът ще ви плати щедро за услугите ви – притискам го.
Той сключва пръсти и подпира брадичката си на тях, а след това въздъхва.
– Подозирам, че мога да умра и от меча на султана освен от чумата.
Събира багаж в малка чанта, аз ще се погрижа останалите му вещи да бъдат донесени в двореца. Даниел ни придружава до Сахат ал-Хедим и ни прегръща топло. Отдръпва се от лекаря и ми казва:
– Не забравяй какво ти казах, Нус-Нус. Ела при мен, ако промениш решението си, и ще направя всичко по силите си да ти помогна. Но не чакай твърде дълго. Ако Сара реши да отиде при сестра си в Тетуан, ще тръгна с нея.
– Господ да е с теб, Даниел.
– И с теб, Нус-Нус.
Гледаме го как се отдалечава, а след това тръгваме през опустелия площад към двореца. Сърцето ми подскача, сякаш ме е изпреварило, сякаш вече съм тръгнал да бягам. Изведнъж се появяват нови възможности, други пътища в живота ми, които мога да поема. По пътя заговарям доктора, като се опитвам да звуча безгрижно.
– Сигурно сте натрупали голям опит в медицинските познания за човешкото тяло... – Колебая се да задам въпроса си.