Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Той спира и ме поглежда. Изражението му е непроницаемо.
– Продължавай – изрича бавно.
Не мога да го погледна. Изведнъж ме обзема срам от състоянието ми и съм неспособен да заговоря. Вървим мълчаливо до Баб ар-Раис. Сега или никога: стягам се и успявам да заговоря с дрезгав глас, преди да сме стигнали там, където стражите могат да ни чуят.
– Докторе, вие знаете как се лекуват всякакви болести. Кажете, вярвате ли, че има лек за евнух?
Спира и ме поглежда съсредоточено, а в очите му има толкова топлота и разбиране, че изведнъж очите ми се насълзяват.
– Говориш за чудо, Нус-Нус – отговаря внимателно.
Исмаил е доволен от новия доктор, който казва на всички да свалят маските, подобни на птичи клюнове, и им разказва за външния свят. Чете философи, стари и нови, и им дава теми за разговори и спорове, което ги разсейва от непосредствения ужас от чумата.
Докато вниманието на султана е отвлечено, събирам сили, преди да съм се разколебал, и се отправям към харема. Пред портите Карим ме поглежда с хлътнали очи. Изглежда, сякаш не е спал от няколко нощи, но бързам прекалено много, за да спра и да попитам как е, а когато той се опитва да завърже разговор, кимам нетърпеливо и му отговарям едносрично, докато накрая ми махва за позволение да вляза.
Съвсем съм забравил, че е петият ден. Жените се разкрасяват: дори чумата не може да попречи на този важен момент. При все че атмосферата е малко по-неспокойна от обичайното, бърборенето им е по-силно, козметичните им експерименти – по-дръзки и странни. С облекчение откривам Алис сама с изключение на прислужницата ѝ в собствените ѝ покои. Лицето ѝ светва, щом ме зърва на вратата; кани ме вътре.
Сега е моментът да ѝ предложа да дойде с мен, да поемем риска за бягство. Прекосявам стаята, а въпросът изгаря устните ми. Дали това е мигът в моя живот, от който започва ново и прекрасно бъдеще? Но Алис ме изпреварва и заговаря първа.
– Мисля, че ще имам дете.
Сърцето ми спира, а после се свива, пронизано от внезапна болка като птичка, която се рее във ведрото синьо небе и неочаквано е пронизана от стрела.
– Сигурна ли си?
Тя се усмихва, свела прикрит доволен поглед. Сигурна е.
– Откога?
Тя показва три пръста пред тъмносинята коприна на робата си. Взирам се в тях, в белотата на пръстите ѝ на фона на ярката материя. Три месеца. Носи в себе си детето на Исмаил от три месеца, а аз не съм знаел. Сукуба; предвестникът на Новата армия на султана. Чувствам... какво? Скованост, последвана от студ, който се разпростира в тялото ми, като че ли то умира малко по малко.
Положила е покровителствено ръка върху все още плоския си корем, гледа надолу извила устни, досущ като някоя от италианските мадони. За миг почти я мразя. Тя е... щастлива. А аз?
Овладявам се с невероятно усилие.
– Поздравления. Владетелят много ще се зарадва – изричам официално. – Надявам се да е момче.
17
Султанът, разбира се, е щастлив. Изпраща на Алис щедри подаръци: часовник с камбанка за покоите ѝ, кана от египетски планински кристал, сирийско кандило за тамян, комплект чинии от Никея, копринени роби, античен гребен, инкрустиран със сребро и седеф. Той гали корема ѝ и го целува; въздържа се от отношения в спалнята. Никога не съм го виждал да се държи така с някоя от другите си жени и гледката ми причинява още по-силна болка.
Не споделям тези интимни подробности със Зидана и въпреки това тя не спира да ме пита без никаква пощада:
– Как може да е бременна?
Преструвам се, че не разбирам подтекста на този въпрос.
– Ако е пила тоника, който ѝ изпращах, това е невъзможно – поглежда ме гневно.
– Благодетелке, сигурен съм, че никога не би отказала... тоника, изпратен от вас.
Пробва друга тактика. Слага ръка на рамото ми.
– Ти прекарваш доста време с малката англичанка. Кажи ми, Нус-Нус, това дете наистина ли е на Исмаил?
Усещам как у мен се надига вина.
– Вие знаете не по-зле от мен, че непорочността на жените на султана се пази постоянно и благословените събития са дар единствено от Слънцето и Луната на Мароко.
Пръстите ѝ се забиват в ръката ми.
– Напълно сигурен ли си в това, Нус-Нус? Напоследък ми се виждаш много доволен. Да не си намерил някой магьосник, който да те излекува? – навежда се още по-близо до мен. – Сигурен ли си, че не си осъществил контакт с нея, малка любовна игра, за да не е самотна? Можеш да ми кажеш, аз съм дискретна. Знам, че се случва от време на време. – Прави пауза. – Въпреки че имаше една египтянка, беше взела роба си в леглото, когато Исмаил не избра нея, и коремът ѝ се поду от истерия, помниш ли я? Внушаваше си, че очаква дете. Промуших корема ѝ с шиш, въздухът излезе и той стана напълно плосък, спомняш ли си? Умря скоро след това, доколкото си спомням. – Разсмива се гръмко.