Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Възможно е да не я открием — замислено промълви Шанд, — ако ще да тръгнем натам с цяла армия.
— Особено ако поведем армия. Но аз съм намислил друго.
— И какво е непосилното за една армия, което е във възможностите на двама старци?
Игър прихна.
— Какво ли не, мисля си. Ще се стърпиш ли някак до сутринта? Шанд за пръв път го виждаше толкова ведър.
— Все някак ще издържа дотогава.
Измъкнаха се от Туркад преди зазоряване. Игър тръгна напълно преобразен, тъй като външността му беше всеизвестна. Шанд можеше да изглежда невзрачен или внушителен според настроението си. Днес с нищо не се различаваше от всеки друг старец по пътя. Брадата, която си пусна в Тулин преди година, бе вече дълга и посивяла. Косата му беше окълцана грубо да пада до яката на куртката. В едната ръка държеше възлестата черна тояга. Носеше избелели, нашарени с петна кафяви дрехи.
И Игър избра мърляви дрехи — зелена риза и кафяв панталон с оттенъка на рядка кал. Постара се да прошари своята въгленочерна коса и също носеше брада, макар че неговата бе изработена през нощта и залепена за лицето му. Загърна се в широко наметало и нахлупи над очите си безформена кафява шапка.
Стражниците при западната порта имаха сънлив вид. Провериха документите им без излишна придирчивост и им махнаха да излязат от града.
— Когато се върнем, напомни ми да пратя тези момци на служба в блатата за един месец. Не биваше да ти позволят да припариш до портата с такъв пропуск в ръка.
Зъбите на Игър блеснаха в сумрака. Шанд се подсмихна и подкара коня си в тръс.
— Преди време бих заповядал да ги пребият с бич — добави Игър, забравил безгрижието. — В дните на моите терзания душата ми се бе вкаменила.
— Чух… каква участ си отредил на Втора армия — предпазливо отвърна Шанд.
— Повечето пълководци биха постъпили по същия начин, но тепърва започвам да разбирам, че е възможно да се живее иначе.
— Транксът те е променил.
— Може и така да е. Толкова дълго над мен тегнеше ужасът от Рулке, че той определяше всичко останало.
— Но вече го няма?
— Да, струва ми се. В Каркарон стигнах до решението да се изправя срещу страховете си и да умра, но незнайно как оцелях. И се преобразих, надявам се. — Игър потърка бузата си. — Ама че ме сърби заради тази брада! И вони. От какво я направи?
Шанд прихна.
— От конски косми и рибешки клей.
Дъждецът през нощта бе превърнал мръсния сняг по пътя в киша. Парцалива мъгла се стелеше над полята. Слънцето изгря и я изпари за не повече от час.
— Чувствам се като след отхвърлянето на голям товар — сподели Игър. — Наистина ли искам да прекарвам дните си прикован зад бюрото, зает с управлението на империя? Да се занимавам с интриги и надхитряне в играта с Мендарк и напиращите да заемат поста му? По-щастлив бях през годините, когато скитах, без да притежавам нищо.
— И аз съм си помислял същото — призна Шанд. — Разкажи ми за онова време.
— Възстановявах се след Забранените опити. Сигурно знаеш цялата история? — Само по слухове. От Мендарк не научих нищо.
— От него няма да чуеш истината! — натърти Игър с нотка на предишната си враждебност. — Тези Опити бяха различен начин за прилагане на Тайното изкуство. Няма да кажа нищо излишно за тях Дори пред тебе, Шанд, но ти и сам би се досетил, че приличаха малко на призоваването, чрез което Рулке е прехвърлил първоначално Шутдар на Аакан, за да изработи за него златната флейта. Също наподобяват донякъде на изкривяването на пространството, чрез което се създава портал.
— И ги забраниха — вметна Шанд, преровил прастарите си спомени, — защото бяха прекалено опасни.
— Никой никога не успя да изложи смислено на хартия законите, които действат в този дял от Изкуството. Все едно да се опиташ да създадеш птица, без изобщо да си наясно, че съществуват закони, на които е подвластно летенето. Неведнъж Опитите пробиваха насила проход към пустотата и пускаха твари, които изобщо не би трябвало да вилнеят на воля из Сантенар. Последиците бяха ужасяващи, но Съветът тъй и не си признаваше, то се знае. На хората обясняваха, че се дължало на злощастно взаимно разположение на планетите.
Върху всички тези занимания бе наложена забрана преди хилядолетия, когато Възбраната още не бе откъснала Сантенар от останалия свят. Но не всеки бе готов да се подчини.
— Дали и Басунез не се е захванал с нещо подобно в Каркарон?