В името на любовта

Джорджи не понасяше, когато той вършеше добри дела.

При все това по принцип лошото му настроение повдигаше нейното и когато зърна един хубав цветарски магазин, тя го повлече през вратата. Вътре ухаеше приятно, навсякъде се виждаха изящно подредени цветя и продавачката ги остави сами. Джорджи дълго оглежда стилните букети и накрая избра един от перуники, рози и лилии.

— От теб.

— Винаги съм бил щедър.

— Но ще изпратиш сметката на мен, нали?

— Печално, но факт.

Преди да стигнат до касата, мобилният му иззвъня. Брам погледна дисплея и изключи телефона, без да отговори. Джорджи беше забелязала, че той постоянно разговаряше с някого, но рядко го правеше на място, където би могла да го подслушва. Той понечи да го прибере в джоба, но тя протегна ръка.

— Дай ми го за малко, може ли? Трябва да се обадя, а съм забравила своя.

Брам й го подаде, но вместо да набере някакъв номер, Джорджи прегледа бързо списъка с последните обаждания.

— Кейтлин Картър. Сега зная фамилното име на любовницата ти.

Той дръпна телефона от ръката й.

— Престани да шпионираш. Тя не ми е любовница.

— Тогава защо не говориш с нея в мое присъствие?

— Защото не желая.

Брам се насочи с букета към касата. Когато се спря близо до цветарската количка, аранжирана с кичести цветя и нежни пъпки в пастелни тонове, младата жена бе поразена от контраста между самоуверената му мъжественост и тези изящни цветове. Отново я прониза онзи смущаващ сексуален копнеж. Тази сутрин си намери предлог да тренира с него само за да може да се любува на полуголото му тяло.

Унизително, но напълно разбираемо. Дори беше малко горда от себе си. Въпреки скандала, предизвикан от снимките, тя изпитваше най-елементарна, животинска похот, нямаща нищо общо с нормално любовно влечение или дори привързаност. Типично мъжко поведение.

На излизане от магазина Брам й даде цветята. Бяха имали редкия късмет да намерят свободно място за паркиране недалече от магазина, но все пак се наложи да се промушват през тълпата от шумни папараци, заградили тротоара отпред.

— Брам! Джорджи! Погледнете насам!

— Сдобрихте ли се?

— Подмазваш се на жена си с цветя, а, Брам?

— Джорджи! Насам!

Брам я притегли към себе си.

— Отдръпнете се, момчета. Ще ни задушите.

— Джорджи, чух, че си се срещнала с адвокат.

Брам побутна якия фотограф, приближил се прекалено близо.

— Казах да се отдръпнете!

Незнайно откъде, сред гъмжащия рояк изникна Мел Дъфи и насочи обектива си към тях.

— Хей, Джорджи. Ще направиш ли някакъв коментар за спонтанния аборт на Джейд Джентри?

Затворът на фотоапарата щракна.

Джорджи почувства, че й призлява. Завистта й по някакъв начин бе отровила беззащитния зародиш. Дъфи ги осведоми, че спонтанният аборт се случил в Тайланд преди близо две седмици, само няколко дни след женитбата й в Лас Вегас, когато Ланс и Джейд са смятали да се присъединят към членовете на специална комисия на ООН. Пиарът им бе съобщил тъжната новина, добавяйки, че двойката е дълбоко покрусена от загубата, но лекарите са ги уверили, че няма причина, поради която да не могат да имат други деца. Всички онези есемеси, които й изпращаше Ланс…