Падение и подем
- Автор: Бардуго Лий
- Серия: Гриша #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712947
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Падение и подем». Краткое содержание книги:
Алина ще трябва да създаде нови съюзи и да преглътне стари вражди. Но докато разкрива тайните на Тъмнейший, тя ще повдигне и булото на минало, което завинаги ще промени представата й за тяхната връзка и за силата, която самата тя притежава.
„История, несравнима с нищо, което досега съм чела.“
– Вероника Рот
„Невероятен микс от приключение, романтика и фентъзи“
– Рик Риърдън
– Имам много скъп вкус за тиари.
– Затова пък само една глава.
– Като стана дума за това... – Сведох поглед към китката си. – Трябва да те предупредя нещо: разбрах от Багра, че ако нещо с муските се обърка, ще ти трябва много по-голяма мощ от сегашната, за да се отървеш от мен.
– Каква например?
– Вероятно друга Призоваваща слънцето. – „Толкова е просто. Сродното сродно привлича.“
– Обзалагам се, че все има някоя, скрита за резерв.
Не се удържах и се усмихнах.
– Ето, виждаш ли? – каза той. – Ако до месец сме още живи, можем да бъдем много щастливи заедно.
– Стига вече – сопнах се все още ухилена.
– С кое?
– С това винаги да намираш правилните думи.
– Старая се да отвикна от този навик. – Усмивката му угасна. Протегна ръка и прибра един кичур, паднал върху лицето ми. Замръзнах. Той опря длан срещу мястото, където нашийникът потъваше в извивката на шията ми, и когато не се дръпнах, взе бузата ми в шепа.
Не бях съвсем сигурна дали го искам.
– Нали каза... каза, че няма да ме целунеш, докато не...
– Мислиш единствено за мен, а не се опитваш да го забравиш ли? – Той пристъпи още по-близо, светлините на метеоритния дъжд играеха по лицето му. Надвеси се към мен, оставяйки ми време да се дръпна. Почувствах дъха му върху лицето си. – Обожавам, когато ме цитираш.
Докосна с устни моите – за кратко, после още веднъж. Това беше не толкова целувка, колкото обещание за такава.
– Когато си готова – каза. После обгърна дланта ми със своята и двамата застанахме рамо до рамо, наблюдавайки падащите като порой звезди, надраскали небето.
„С течение на времето може да бъдем щастливи. Хората се влюбват всеки ден. Женя и Давид. Тамар и Надя. Но щастливи ли са наистина? И ще останат ли такива? Може пък любовта да е просто суеверие, молитва, с която прогонваме истината за това колко сме самотни.“ Отметнах глава. Звездите изглеждаха толкова близко, макар да се намираха на милиони километри от нас. В края на краищата любовта може да се окаже копнеж по нещо ярко и завинаги недосегаемо.
ГЛАВА 11
НА СЛЕДВАЩАТА СУТРИН заварих Николай да чете метеорологичната прогноза на източната тераса. Екипът на Мал трябваше да потегли след час и само чакаше небето да се проясни. Вдигнах качулката. Не че валеше сняг, но няколко снежинки кацнаха по бузите и косата ми.
– Как е положението? – попитах Николай, подавайки му стакан чай.
– Не е зле – отвърна той. – Вятърът е умерен, атмосферното налягане е стабилно. Пътуването през планината може да е тежко, но „Водния бик“ ще издържи.
Дочух зад мен да се отваря врата и Мал и Тамар излязоха на терасата. Двамата бяха облечени в селски ризи, носеха кожени шапки и дебели вълнени балтони.
– Дойде ли време за тръгване? – попита Тамар. Силеше се да изглежда спокойна, но аз долавях едва обузданото вълнение в гласа ù. Видях Надя, която, с долепено срещу стъклото лице, очакваше присъдата.
Николай кимна.
– Тръгвате.
Усмивката на Тамар грейна ослепително. Тя направи сдържан поклон, после се обърна към Надя и ù даде знак. Приятелката ù нададе вик и се впусна в нещо средно между апоплектичен гърч и танц.
Николай се разсмя.
– Поне малко ентусиазъм да беше показала.
– Пази се – казах, прегръщайки Тамар.
– Наглеждай Толя вместо мен – отвърна тя. – Оставихме кобалтовосинята дантела в твоя сандък – прошепна после. – Облечи я тази вечер.
Извъртях изразително очи и я сръгах. Знаех, че ще ги видя отново само след седмица, но с изненада установих колко много ще ми липсват дотогава.
Щом застанах лице в лице с Мал обаче, настъпи неловка пауза. Сините му очи искряха от жизненост на сивкавата утринна светлина. Белегът на рамото ми взе да пулсира.
– Лек път, моя суверенная. – Той се поклони.
Знаех какво се очаква от мен, но въпреки това го прегърнах. За миг той просто остана неподвижен, след това ръцете му здраво ме притиснаха.
– Лек път, Алина – прошепна в косата ми и бързо отстъпи назад.
– Поемаме на път веднага щом „Синьото рибарче“ се върне. Очаквам да ви видя невредими и в пълен състав след седмица – каза Николай. – Както и да товарите чудодейните кости на една птица.
Мал се поклони.
– С помощта на светците, мой царевич.
Николай протегна ръка и разтърси неговата.
– Късмет, Оретцев. Намери жар-птица, а когато всичко свърши, богато ще те възнаградя. Стопанство в Удова. Дача близо до града. Каквото пожелаеш.
– Не ми трябва нищо. Само... – Той пусна ръката на Николай и отклони очи. – Постарай се да я заслужиш.
После забърза назад към Чекръка, а Тамар го следваше по петите. През прозореца ги видях да приказват с Надя и Харшо.