Падение и подем
- Автор: Бардуго Лий
- Серия: Гриша #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712947
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Падение и подем». Краткое содержание книги:
Алина ще трябва да създаде нови съюзи и да преглътне стари вражди. Но докато разкрива тайните на Тъмнейший, тя ще повдигне и булото на минало, което завинаги ще промени представата й за тяхната връзка и за силата, която самата тя притежава.
„История, несравнима с нищо, което досега съм чела.“
– Вероника Рот
„Невероятен микс от приключение, романтика и фентъзи“
– Рик Риърдън
Имах два съвсем различни товара багаж. Единият беше проста войнишка торба, която трябваше да отиде на борда на „Водния бик“. В нея бяха натъпкани панталони от грубо платно, масленозелен непромокаем военен шинел, тежки ботуши, малък запас монети, необходими за подкупи и покупки, докато стигна Два Столба, ушанка от кожа с дълъг косъм и шал, за да прикривам нашийника на Морозов. Вторият товар беше предназначен за „Синьо рибарче“ – три еднакви пътнически сандъка, украсени с лъчистото слънце на моя златен герб и натъпкани с коприна и кожи.
Щом падна здрач, аз се спуснах на етажа с парните котли, за да се сбогувам с Багра и Миша. След нейното злокобно предупреждение никак не се изненадах, че старицата ме отпрати намръщено, само с махване на ръка. Всъщност бях дошла да се видя с Миша. Уверих го, че съм намерила човек, с когото да продължи обучението си, докато нас ни няма, и го закичих с една от златните игли с глава на изгряващо слънце, каквито носеше личната ми охрана. Мал нямаше да може да я носи на юг, а удоволствието, изписано върху лицето на Миша, си струваше всичките подигравки на Багра.
По обратния път през виещите се тъмни пасажи никак не бързах. Тук долу беше тихо, а до този момент нямах свободен миг да размисля върху историята на Багра, откакто ми я беше разказала. Разбирах, че тя очаква разказът ù да ми послужи за поука, но въпреки това мислите ми непрекъснато се връщаха към малкото момиче, хвърлено в реката заедно с Иля Морозов. Според Багра то беше загинало. Тя беше отписала по-малката си сестра като отказатся, но какво би било, ако по онова време нейната сила все още не е била проявена? Нали и тя е била рожба на Морозов? Ами ако и нейната дарба е била неповторима като тази на Багра? Ако е оцеляла, баща ù щеше да я вземе при лова на жар-птица. Нищо чудно да е живяла близо до Сикурзой, а силата ù да се е предавала от поколение на поколение в продължение на стотици години. И най-накрая да се е проявила в мен.
Това беше само догадка, осъзнавах го. Ужасна самонадеяност. И все пак, ако откриехме жар-птица край Два Столба, толкова близо до моето родно място, дали щеше да е само съвпадение?
Замръзнах насред крачка. Ако имах родство с Морозов, това щеше да рече, че съм роднина и с Тъмнейший. Което значи, че едва не съм... От тази мисъл кожата ми настръхна. Без значение колко години и поколения са минали, пак ми се прищя да мина през парна баня.
Мислите ми бяха прекъснати от стъпките на Николай, който крачеше по коридора към мен.
– Трябва да видиш нещо – каза.
– Всичко наред ли е?
– Даже повече от наред, направо грандиозно. – Той се взря в мен. – Какво ти направи дъртата вещица? Изглеждаш така, сякаш си налапала някой много лигав гол охлюв.
„Или пък сякаш с братовчед ми сме си разменяли съвсем нероднински целувки, че и нещо повече.“ Потръпнах.
Николай ми предложи ръка.
– Каквото и да е станало, ще кършиш ръце за него по-късно. Горе се случва същинско чудо и то няма да ни чака.
Пъхнах ръка под неговата.
– Ти не си от онези, които продават на зелено, нали, Ланцов?
– Не продаваш на зелено, щом ти самият доставяш стоката.
Тъкмо тръгвахме нагоре по стълбите, когато Мал изневиделица се втурна насреща ни. Целият сияеше, озарен от въодушевление. Неговата усмивка експлодира като бомба в гърдите ми. Това пак беше старият Мал, който вече смятах за изгубен под руините на войната.
Той ни зърна, забеляза преплетените ни ръце. Нужен беше само кратък миг, за да се затвори отново в себе си. Поклони се и се дръпна встрани, за да ни направи път.
– Не си тръгнал в правилната посока – каза Николай. – Ще го изпуснеш.
– Идвам след минутка – отвърна Мал. Гласът му звучеше толкова нормално, така любезно, та за малко да повярвам, че онази негова усмивка е била само плод на въображението ми.
Въпреки това трябваше да събера всичките си сили, за да продължа да се изкачвам по стълбите под ръка с Николай. „Презирай сърцето си“ – казах си. Прави това, което трябва да се направи.