Падение и подем

Разсмях се.

– Много добре знаеш, че те харесвам, Николай.

– Ама че хладно изявление!

– И аз не съм те чула да се обясняваш в любов.

– Това ще помогне ли?

– Не.

– Ласкателства? Цветя? Сто глави добитък?

Сръгах го.

– Не.

Дори в момента си давах сметка, че да ме доведе тук, беше по-скоро демонстрация, не романтичен жест. Вярно, в столовата нямаше жива душа и малката ниша в Чекръка беше само на наше разположение, но за да стигнем дотук, той се постара да ме преведе пред очите на всички. Искаше да ни виждат заедно – нас, бъдещите цар и царица на Равка.

Николай се прокашля.

– Алина, пред лицето на нищожния шанс да оцелеем в следващите няколко седмици, искам да те помоля да станеш моя жена. – Устата ми пресъхна. Знаех, че това, рано или късно, ще се случи, и въпреки това ми беше странно да чуя как произнася думите. – И дори Мал да е склонен да остане, пак ще се наложи да го преместя – продължи той.

„Пожелай ми лека нощ. Кажи ми да си вървя, Алина.“

– Разбирам – пророних тихо.

– Наистина? Вярно, навремето казах, че това ще е брак само на хартия, но ако ние... ако имаме дете, не бих искал то да понася същите издевателства, слухове и подигравки, на които бях подложен аз. – Той скръсти ръце на гърба. – Стига ни едно царско копеле.

Деца. С Николай.

– Нали знаеш, че не си длъжен да го правиш? – казах. Само дето не бях сигурна на него ли говоря, или на себе си. – Аз мога да остана предводител на Втора армия, а ти – да имаш всяко момиче, което пожелаеш.

– Принцесата на Шу? Дъщерята на някой банкер от Керч?

– Или пък наследница на благороден род от Равка, а защо не и Гриша – като Зоя, например.

– Зоя? Имам си правило: не съблазнявам по-красиви от мен.

Разсмях се.

– Според мен това си беше чиста обида.

– Алина, ето какъв съюз желая: обединението на Първа и Втора армия. Колкото до останалото, винаги съм знаел, че бракът ми ще е политически. И ще се основава на силата, не на любовта. Двамата с теб обаче може да се окажем късметлии и с времето да имаме и двете.

– Или пък третата муска ще ме превърне в жаден за власт тиранин, а ти ще бъдеш принуден да ме убиеш.

– Да, това би направило медения ни месец доста опасен. – Той взе ръката ми и сключи пръсти около голата китка. Изопнах се като струна, дадох си сметка, че очаквам прилив на увереност като при докосването на Тъмнейший или разтърсващата тръпка, която почувствах онази нощ в Малкия дворец, когато двамата с Мал се карахме край купалото. Нищо такова обаче не последва. Кожата на Николай беше топла, допирът му – нежен. Запитах се дали някога отново ще изпитам такива прости усещания, или силата в мен ще продължава да вибрира и да пуска искри, дирейки връзка подобно на светкавицата, която търси някой връх.

– Нашийник – продължи Николай. – Окови. Няма да ми се налага да се охарчвам за бижута.