Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
— Не, не беше така — обърна се той към милиционера. — Там пишеше „не“. Не съм виновен, а Не аз съм виновен. Спомням си, че тогава си помислих: Че кой, ако не ти?
— Ха, каква е разликата? — недоумяващо попита милиционерът.
— Има разлика — поясни Доценко. — Когато човек казва: Не съм виновен, той се оправдава. Когато казва: Не аз съм виновен, той иска да каже, че е виновен някой друг и той знае кой именно. Нали така?
— Точно така — веднага се съгласи лекарят. — Същото си помислих и когато четях писмото. А освен това някъде към края имаше нещо за корени… Не, не мога да си спомня.
— Именно! — чак подскочи милиционерът. — Корените на нашата вина, се крият в безкрайността. И тогава си помислих: Виж го ти, писал е някакви безсмислици.
— Сигурен ли сте? Добре ли си спомняте тези думи?
— Да, да — потвърди лекарят, — точно това беше написано. Знаете ли, именно заради тази фраза се пораждаше усещането за неразбираемост. Отначало всичко беше последователно: не аз съм виновен, но моя е вината, че допуснах това. Приблизително така беше. А после изведнъж тази нелепа фраза за безкрайността.
— Да имате някакви предположения какво може да означава тя? — попита за всеки случай Доценко.
— Не — отговориха и двамата. — Абсолютно нелепа фраза.
Той седеше в кабинета си в службата и преглеждаше резултатите от тестовете. Добре, добре, работата върви повече от задоволително. Приборът май ще бъде готов дори по-рано от срока, който той обеща на Мерханов. Ще трябва малко да се пооправи ето тази платка, да се усили десният контур, да се намали с една трета квадратурата на повърхността А-6 и да се увеличи с една осма тази на А-2. Да, май това е всичко. Не прибор — цяло бонбонче ще стане. И размерът му е добър, в разглобен вид може да се носи в дипломатическо куфарче.
Дано Мерханов не го измами. Да вземе прибора, а да не даде парите. Как ще ги измъква после от него? Само сега, докато са заинтересовани приборът да стане, обади ли им се — веднага ще дотичат. А после иди, че ги търси. Трябва да измисли някаква хитра комбинация, да се подсигури, за да си получи парите и да не го избудалкат. Защото и те може да започнат да се правят на луди: нали, няма пари, докато не изпробваме прибора — може да си ни пробутал фалшификат. Ще трябва да тръгне с тях, да проверяват прибора в полеви условия. Но как да тръгне? Нали може и да не се върне? Кой е той за тях? Неверният…
Или да покани техен представител тук, да го вкара в Института, да му демонстрира действието на прибора в лабораторни условия, да вземе парите и да изпрати гостенина с прибора до изхода. Вярно, така е по-спокойно. Но в лабораторни условия ефектът не е толкова нагледен. Една стока трябва да се демонстрира с истинското й лице. И в случая лицето трябва да бъде човешко, а не заешко или мише.
Изведнъж се сепна, че както се бе замислил, чертаеше с молив по листа хоризонтална осморка. Математическия знак, който означава безкрайност. Отпуснал се е, непростимо се е отпуснал! Смачка листа и го хвърли в кошчето за хартия. Избърса дланите си, които моментално се бяха изпотили, пое си дъх. Имаше чувството, че за малко е щял да пипне оголена жица под напрежение и само по чудо се е дръпнал навреме.
Помисли малко, извади смачкания лист от кошчето, сложи го в металния пепелник и го изгори. Така ще е по-покоен.
Осма глава
Настя реши да прекара неделята в усвояване на компютърните програми, които ще може да използва в работата си. Льоша й беше донесъл програма с картата на Москва и тя с удоволствие се захвана за работа.
Подреди пред себе си статистическите данни за цялата предишна година, а също и собствените си аналитични сведения, които бе подготвяла за Гордеев всеки месец. Настя започна да нанася на картата точки в съответствие с местата, където бяха извършвани убийства и изнасилвания. Зелени точки — за разкритите престъпления. Червени — за неразкритите.
Тя работеше с увлечение, нанасяйки разноцветните точки по осветената на дисплея карта на Москва. Точките ставаха все повече и очите вече я боляха. Тя реши да си направи почивка и да свари кафе.
След половин час отново отиде при включения компютър и се вкамени. В дясната част на екрана, която отговаряше на Източния район на Москва, ясно се бе очертала зелена елипса, съставена от точките, обозначаващи местата, където бяха извършени разкрити престъпления. Елипсата имаше правилна форма и бе източена от североизток към югозапад.