700 метра под земята [bg]

Мърсър я дари с успокоителна усмивка. Имаше нещо в нея, което го вълнуваше — младежката ѝ красота, интелигентността ѝ, нейната уязвимост… може би и трите.

— Двайсет часа полет дотам, двайсет обратно. Да речем четири дни общо, за по-сигурно. После се връщам с отговорите, които ще сложат край на този кошмар.

— Може би… — отвърна тя. — Но е опасно, Мърсър, и ти го знаеш. — Той кимна и ѝ разказа няколко истории за Букър Сайкс и неговите приключения, сякаш да ѝ внуши, че щом човек като Сайкс е до него, не може да се случи нищо лошо.

На горния етаж Мърсър винаги държеше готов за пътуване сак. Единствените вещи, които вадеше от него, когато летеше, бяха сгъваемият нож и беретата. Надяваше се, че Букър ще му намери оръжие, след като влезе в страната. По-малко от шейсет минути след като узна откъде е взета мостра 681 той бе готов за път. Щеше да лети първо до Лондон, после до Ню Делхи и оттам до Кабул; накрая Сайкс щеше да го посрещне и да го ескортира няколкостотин мили. Не си направи труда да подаде ръка на Хари. Отдавна бяха надживели този момент. Старият копелдак дори не слезе от столчето. Махна небрежно през рамо, без да се обръща. Драг прояви дори по-голямо безразличие и само изсумтя, докато Мърсър напускаше читалнята.

Само Джордан го изпрати до входната врата. Мърсър спра да я целуне по челото, но тя се дръпна и го изгледа странно.

— Ти на колко години ме смяташ?

Въпросът го завари изненадан, но преди да успее да отговори, тя го спаси, като каза:

— Мърсър, знам, че изглеждам доста млада… това винаги е било недостатък в живота ми, но предполагам, че като стана четирийсет, ще е предимство. Аз съм на двайсет и осем, не на осемнайсет, така че ако възнамеряваш да ме целунеш както трябва, няма да те обвиня в опит за прелюбодейство с непълнолетна.

Той направи бързи изчисления наум и потвърди, че заключението ѝ е безупречно. Прегърна я нежно, притисна тялото си към нея и я целуна по устните. Стана малко несръчно заради превързаната ѝ ръка, но въпреки това се получи добре. Беше поставил едната си ръка на тила ѝ, а другата на талията, като почти бе обгърнал тялото ѝ. Тя притисна нежно коляно между краката му, едновременно игриво и подканящо.

Той прекъсна целувката преди да е станало невъзможно да се бори с желанието си и се дръпна назад задъхан, смутен и донякъде благоговеещ.

— Брей — възкликна Джордан и бавно отвори очи.

— Да, брей — потвърди той и се усмихна. — Надявам се да те видя след няколко дни.