Жената от леса [bg]

- Няма откъде да знае нещо повече от полицията.

- Засега да, но той не е като полицията. Виж само в интернет: ако и половината от това, което се говори за него, е вярно...

Оуен смяташе, че почти нищо в интернет не е вярно, а повечето от верните неща не си струва да се четат. В същото време съзнаваше, че принадлежи на едно отмиращо поколение, което рано или късно ще отстъпи място на мъжете и жените, вярващи в теории на конспирацията, ехото на собствените си гласове и мненията на догматици и глупаци.

В момента Оуен преглеждаше историята на търсенията на лаптопа на Холи, който стоеше на масата пред него, и се спираше на разни заглавия и статии. Вече знаеше едно-друго за Паркър от собственото си проучване, но Холи беше намерила много повече информация. Дори да имаше преувеличения и измислици, този човек не беше за пренебрегване.

- Но кой може да го е наел? - почуди се Оуен. - Щом е частен детектив, някой му плаща, за да души наоколо.

Холи го погледна. Още беше уплашена, но акцентът на страха ѝ се беше изместил.

- Възможно ли е да са хората, от които бягаше Карис?

- Изключено.

- Откъде си толкова сигурен?

- Чета същите неща като теб и не мисля, че Паркър е човек, който би взел пари от тях. Всички тези случаи - разкрити убийства, намерени изчезнали жени, спасени деца от бог знае каква участ, говорят за някакво морално чувство за редно и нередно.

- Казват, че е убивал хора.

- Така е - призна Оуен, - но никой дори не намеква, че светът е обеднял без тях.

Холи отпи голяма глътка бърбън и пресуши чашата си. Баща ѝ се надяваше поне това да ѝ помогне да заспи. Нямаше да бъде здрав сън, но в сегашното ѝ състояние всяка почивка беше от полза.

- Той ще дойде тук - каза Холи. - Някак си ще ни намери.

- Не можеш да си сигурна.

Тя вече не гледаше към него. Погледът ѝ беше зареян някъде отвъд стъклото на прозореца; пронизваше мрака и гората, прелиташе над полянката, докато накрая се спря върху непознатия мъж, който неумолимо се приближаваше от юг, твърдо решен да ѝ отнеме Даниел.

- Грешиш - каза тя.

- Тогава имаме избор - отвърна Оуен, като затвори лаптопа. Беше видял всичко, което му беше нужно.

- Какъв?

- Чакаме Паркър да дойде, следван от полицията.

- Или?

- Тук се споменава за двама адвокати в Мейн - един в Портланд и един във Фалмът. Паркър е работил и за двамата. Не познавам жената във Фалмът, а и тя като че ли напоследък не е имала вземане-даване с Паркър, но другия, Кастин, съм го чувал. Мога да поговоря с него - само по телефона, без имена. Ще бъда внимателен.

Холи остави празната си чаша и заплака.

- Не. Пак е човек на закона.

- Нужна ни е помощ. Трябва да кажем на някого какво е станало. Трябваше да го направим още когато намериха тялото.

- Няма да ни повярват.

- Ще ги накараме. Това е истината.

- Не мога да го изгубя, татко. Не мога. Ще умра!

Оуен стисна ръцете ѝ върху масата и затвори очи. Отново почувства лопатата в ръцете си, болката в гърба и мишниците, докато копаеше дупката, фигурата на жената в импровизирания саван, тежестта на тялото ѝ, когато я полагаше в земята. Двамата с Холи ѝ бяха дали обещание, но не биваше да го спазват. Оуен видя разгърнат другия път: онзи, в който се обаждаха на полицията след раждането и властите вземаха временно детето, докато приключи делото и Даниел бъде официално признат за син на дъщеря му, но без тайните и без страха.