Деца от кръв и кости [bg]

Очите на Амари се насълзяват, но няма нито миг за губене. Затичва се по моста и скача на скалата от другата страна.

Въпреки че краката ми треперят, аз също тръгвам напред, държейки се за пълзящите растения. Хайде! Животът на Лекан е в опасност.

Във въздуха се понася ужасяващо скърцане, но аз продължавам да напредвам по моста. Почти стигам до другата страна. Ще успея да премина…

Лианите се скъсват.

Стомахът ми скача в гърлото, когато мостът се срива под краката ми. Размахвам ръце, търсейки отчаяно нещо, каквото и да е. Вкопчвам се в една дъска точно когато мостът се удря в скалата.

— Зели! — вика Тзеин дрезгаво и наднича над издатината в скалите.

Аз съм се вкопчила в дъската и тялото ми трепери все по-силно. Чувам я как се пука. Знам, че няма да издържи.

Катери се!

През замъгления си, окъпан в сълзи поглед виждам увисналата част от счупения мост, която е образувала стълба. Трябва да се покатеря само по три дъски, за да стигна до протегнатите ръце на Тзеин.

Три дъски между живота и смъртта.

Катери се! — нареждам на себе си, но тялото ми не помръдва. — Катери се! Хайде! Тръгвай веднага!

Вкопчвам се в дъската над мен с разтреперана ръка и се издърпвам нагоре.

Една.

Сграбчвам следващата дъска и отново се издърпвам, а сърцето ми засяда в гърлото, когато още една лиана се счупва.

Две.

Остава ми само още една дъска. Можеш да се справиш. Не стигна чак дотук, за да умреш. Протягам ръка към последната дъска.

— Не!