![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
С нарастването на дейността се увеличавала и нуждата от финансиране. За целта се създала специална фондация, която трябвало да набира необходимите средства. Даренията идвали от Дойче Банк, БМВ и „Даймлер-Бенц“, които получили официални благодарности. Отворен както винаги към научните новости, Химлер научил за светлоотражателите за велосипеди, патентовани от някакъв немски механик. Направил смесено дружество с изобретателя, а после прокарал и специален закон, според който педалите на всички велосипеди трябвало да бъдат оборудвани със светлоотражатели. Благодарение на тази дейност организацията печелила десетки хиляди райхсмарки годишно.
Толкова много усилия в преследването на един мит!
Затънал до гуша в безумното издирване на доказателства за съществуването на арийците, което нерядко се превръщало в съучастие в трагедии и масови убийства, дядо й все пак се беше натъкнал на истинско съкровище. Очите й се спряха на разтворената книга върху масата. Дали наистина бе лежала в гроба на Карл? Никъде в изчетените дотук материали не се споменаваше подобно нещо въпреки твърденията на майка й, че книгата била открита още през 1935 г. в архивите на Ваймарската република. Към нея била прикрепена бележка на старонемски, чийто неизвестен автор твърдял, че книгата била извадена от гробницата в Аахен на 19 май 1000 г. от император Ото III. Как бе оцеляла до XX век, си оставаше загадка. Каква тайна криеше тя? Защо бе толкова важна?
Според Кристел отговорът се криеше в мистичната й същност. Лаконичният отговор на Рамзи не й помогна да се освободи от обземащия я страх.
Дори не можете да си представите.
Не, това не можеше да е отговорът. Или?
Малоун и Кристел излязоха навън. Влажният и студен въздух му напомни за зимата в Нова Англия. Пред гарата имаше дълга редица таксита. Постоянен поток от хора се изливаше през широките врати.
— Мама иска аз да я наследя — рече Кристел.
Той не успя да определи дали младата жена иска да убеди него или себе си.
— Мисля, че майка ви манипулира и двете.
Тя спря и се обърна.
— Господин Малоун…
— Името ми е Котън.
Тя с мъка удържа гневното си избухване.
— Да, снощи вече ми го казахте. Откъде се сдобихте с това странно име?
— По-късно ще ви разкажа. Ако не ви бях изкарал от равновесие, май щяхте да ме наругаете.
Лицето й се отпусна, устните й се разтеглиха в усмивка.
— Вие сте проблем.
— От думите на майка ви пролича, че и Доротея е на същото мнение. След кратко колебание реших да го приема като комплимент. — Той потърка ръкавиците си и се огледа. — Трябва да се отбием в някой магазин. Имам нужда от топли дрехи. Времето тук няма нищо общо със сухия въздух на Бавария. А вие как сте? Студено ли ви е?
— Аз съм родена в този климат.
— А аз не съм. В Джорджия е горещо и влажно поне девет месеца в годината. — Огледа се около себе си и с престорено притеснен вид добави: — Оказа се, че не съм подготвен за продължително пътуване.
— В близост до параклиса има много магазини.
— Предполагам, че все пак ще ми разкажете за майка си и ще ми обясните защо сме тук.
Кристел махна на едно такси, което запълзя към тях. Настаниха се вътре, тя даде указания на шофьора и се обърна да го погледне.
— Да, ще ви обясня.
Малоун се извърна и хвърли поглед назад. Човекът, когото беше забелязал преди три часа на гарата в Гармиш — висок и слаб, с изпито и прорязано от бръчки лице, — махаше на следващото такси. Той нямаше багаж и изглеждаше вглъбен в задачата си. Да ги проследи.
За да се сдобие с архивите на „Аненербе“, Доротея се беше изложила на сериозен риск. Риск беше и контактът с Котън Малоун, оказал се, уви, безполезен. Не беше сигурна кой точно е пътят към успеха, но едно беше ясно: семейството й не трябваше повече да бъде обект на подигравки. От време на време в „Райхсхофен“ се появяваше по някой историк или репортер, който проявяваше желание да прегледа архивите на дядо й и да си поговорят за „Аненербе“. И, естествено, получаваше отказ. Миналото трябваше да си остане в миналото.
Тя насочи поглед към леглото, в което спеше Уилкърсън. Снощи бяха потеглили на север, към Мюнхен. Още преди края на деня майка й щеше да научи за опожарената ловна хижа. Вероятно вече бяха открили и трупа в манастира. Но за него щяха да се погрижат. Хен или монасите. По-скоро Улрих.