Искрено ваш Шурик [bg]

— Е, добре — обръщаше се тя към своя главен Събеседник, — признавам, искам го. Като разгонена котка. Какво ми е по-лошото? Тя излиза, поврещи, поврещи и при нея пристига мъжкарят, неженен, те всичките не са женени, и няма никакъв грях… С какво съм по-лоша от котката? Та ти самият си подредил нещата така, ти си ми дал това тяло, че и куцо на всичко отгоре, и какво да правя с него? Какво, да не искаш да бъда светица? Ами да ме беше направил светица тогава! Но аз наистина бих си родила дете, едно малко момиченце или дори нека да е момченце. И ако ти ми дадеш да го направя, тогава вече няма. Давам ти обет — вече няма да го правя. Хайде кажи ми, защо така си подредил всичко?

Тя вече беше давала обети, че повече няма да го прави. Беше плакала, беше обещавала на духовника си. За последен път обеща миналата година след несполучилата връзка с един възрастен професор, постоянен посетител на библиотеката. Но там всичко бе завършило особено печално, някой ги беше видял някъде, бяха съобщили на жена му и от страх професорът получи инсулт, а тя го видя само веднъж след това — пълна развалина, инвалид… Но сега беше друго и не би могло да се случи нищо лошо.

— Та аз не искам нищо лошо. Само едно детенце. И само веднъж — опитваше се да се спазари Валерия и макар че не чуваше никакъв одобрителен отговор, настояваше и хленчеше, докато накрая не я досрамя. Тогава допи изстиналия чай и реши извънпланово да си измие главата. Пипна косата — да, добре би било! И отиде в общата баня, където бяха прострени пелени и разни детски дрешки — бившият й съпруг и неговата кошмарна женска бяха си родили още едно дете, а в кабинета на баща й сега живееше семейство, очакващо и трето, за по-сигурно, за да получи самостоятелно жилище. Във ваната беше оставен някакъв леген, Валерия го отмести и сложи вътре табуретка. Отдавна използваше само душа, гнусеше се от общата вана.

За утре всичко беше уредено. Шурик щеше да ходи с майка си в консерваторията, а после, след като я закараше до вкъщи с такси, бе обещал да дойде при нея към десет. От улица „Херцен“ до „Качалов“ беше две крачки. Защо ли? Да й помогне да свалят книгите от горния рафт, да ги вържат на купчинки и да ги отнесе в колата. Валерия Адамовна отдавна се канеше да предаде в чуждестранния отдел книгите на шведски, които бяха принадлежали на баща й.