![Тихият палач [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/1/tihiyat-palach-bg-download.jpg)
Тихият палач [bg]
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #22
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-649-3
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тихият палач [bg]». Краткое содержание книги:
Корнуел е създала толкова пълнокръвна героиня, че читателят често трябва да си напомня, че доктор Скарпета е продукт на писателско въображение. Пъблишърс Уикли
— Не мисля, че е имало случай, в който да сме били помолени за помощ и след това искащата страна да е променила решението си. — Бентън се направи, че мисли. — Вече са подписани документи, направени са необходимите обаждания. Изключително трудно е и не искам да компрометирам процеса. Законово имам предвид.
Тогава вратата, водеща към вътрешността на сградата, отново се отвори. Ръсти и Харълд изкараха трупа в чувал — малко телце в черен пашкул. Колелата на количката тихо затракаха, когато тя тръгна по рампата. Двамата специалисти по аутопсии стояха от двете й страни като носачи на ковчег. Минаха покрай колата на Луси към задната страна на вана. Джен Гарате се появи в квадратния отвор на вратата. Братя Бийн я поздравиха весело сякаш във фоайето нямаше мъртво тяло и се бяха срещнали случайно в кафенето или бакалията.
— Щом той така иска, добре — каза Марино. — Веднага му пращам съобщение да не започва без мен. — И го направи, докато говореше. — Най-добре ще е да ме изчака. Не знае нищо и напълно ще провали това разследване, защото е решил нещо да доказва. — Пръстите му не спираха да набират букви.
— Предлагам да внимаваш с това, което пишеш — каза Бентън. — Остави го.
— Тръгвам си — чух Джен Гарате да казва. Погледна ме и ми махна. — Ако имаш нужда от нещо, знаеш къде да ме намериш — извика тя сърдечно. — Честит рожден ден! Снимките от местопрестъплението са качени в компютъра, ако искаш да ги видиш.
Имаше предвид снимките на Грейси Смитърс.
— Но не забравяй, че днес не трябваше да си на работа! — добави тя, докато излизаше на паркинга. Отправи се към спортната си кола, огненочервена тойота сайън.
— Това няма да помогне, Пийт. Внимавай и спри да пишеш съобщения — каза Бентън. — Нали забелязваш, че не помага? Не знаеш и половината информация.
Братя Бийн вдигнаха чувала от количката. От начина, по който го носят, можех да позная, че Грейси Смитърс не тежеше много и бе напълно вкочанена. Те внимателно я поставиха на носилката във вана и я вързаха със залепващи се каишки, закрепени за пода. Говореха тихо и не чувах думите им.
— Мили боже! — чух обаче Харълд да казва. — Е сега вече лайната уцелиха вентилатора.
Долавям думите „дело“ и „конгресмен“. Бентън съвсем спокойно разговаря с Марино, който казва недвусмислено, че иска Мачадо да бъде изтеглен от разследването. Марино отказваше да работи с него по случая. И хвърли Мачадо под автобуса.
22.
Сил Мачадо спеше с моята специалистка по огнестрелни оръжия Лиз Райтън. Но това не беше най-лошото.
Професионалните им отношения се промениха по начин, който беше изцяло извън протокола и може би бе дори престъпен. Тя придвижваше случаите му напред по опашката. Правеше всичко, за да му е от полза, а той й връщаше услугата, като й даваше информация, която тя не биваше да има — подробности, които можеха да замъглят обективността й. Марино заяви, че знае това със сигурност и гневът му просто ей така изчезна.
— Съжалявам, докторе — каза ми той. Изглеждаше поуспокоен, но все пак разгорещен. — Не исках така да научиш.
Не вярвах, че изобщо е искал да науча, а трябваше да ми каже. Трябваше да ме уведоми веднага щом бе научил. „Проблемът с жената“, както го бе нарекъл по-рано, а тази жена работеше за мен. Не пророни и дума след това до този момент и на мен ми стана ясно, че той вече не беше толкова лоялен към центъра и към мен. Отново беше ченге. Вървеше, говореше и мислеше като ченге.
— Вярно ли е? — попита ме Бентън и аз вече нямах съмнение, че той знае.
— За първи път го чувам — отвърнах със спокойствие, което маскираше гнева ми.
Черният ван наду клаксона, докато даваше на заден във фоайето. Ръсти и Харълд тръгнаха към нас, бутайки празната количка. Натиснах бутона на вратата. Шумният двигател заработи и стоманените панели започнаха да се спускат. Гледах как квадратният отвор намалява и скрива притъмнялото небе и белите ванове на паркинга. Беше почти шест часът. Повечето служители си бяха тръгнали. Насочих вниманието си към синьото ферари и си спомних какво бе казал Марино — че хората харчат повече, когато са нещастни. Почудих се какво друго са крили от мен.
Ръсти и Харълд минаха покрай нас, колелцата на количката тихо тракаха. Двамата вървяха с наведени глави. Опитваха се да ни оставят насаме, бяха наясно, че са чули повече от достатъчно. Вкараха празната количка. Далечната стена беше цялата в метал. Облегнах се на вратата и я задържах отворена. Помолих ги да извадят Джамал Нари от мястото, на което го държаха.