Красива мистерия [bg]

И все пак, помисли си Гамаш, това не обясняваше направения от абата volte-face[41] при вземането на решение. Да наруши принципите си и да избере съвсем млад послушник пред квалифициран и обучен човек. С една-единствена дарба. Изключителният му глас.

Гамаш се взираше в плана върху масичката пред себе си. Нещо не беше наред с него. Чувстваше се както в залата с кривите огледала. Леко му се завиваше свят, щом го погледнеше.

— Само една тайна стая ли има? — попита той и пръстът му увисна над Крилото.

— Доколкото ми е известно. Винаги е имало слухове за отдавна забравени тунели и трезор със съкровище, но никой никога не ги е откривал. Или поне на мен не ми е известно.

— А според слуховете какво е това съкровище?

— За удобство на всички въпросът остава неясен — отвърна абатът с усмивка. — Едва ли е било много, тъй като първите две дузини монаси е трябвало да го превозят с лодка по реката чак от Квебек Сити. А лично аз смятам, че ако не е било нещо, което можеш да изядеш или облечеш, едва ли е отпътувало.

Гамаш прие обяснението на абата, тъй като в общи линии то съвпадаше с неговите правила за стягане на багаж. Освен това какво би могло да е ценно за хора, приели обет за мълчание, за бедност и изолация? Но си отговори още щом си зададе въпроса. Хората винаги намираха нещо, което да им е ценно. За малките момчета — върхове на стрели и стъклени топчета тип "котешко око". За юношите — хубава тениска и бейзболна топка с автограф. А за порасналите момчета? Това, че бяха монаси, не изключваше възможността да имат свои съкровища. Може би техните просто се различаваха от ценностите на останалите.

Той притисна с длан края на свитъка, за да не се навие на руло. После се загледа там, където пръстите му докосваха хартията.

— Хартията е същата — каза той и я потърка с пръсти.

— Същата като коя? — попита абатът.

— Като тази. — Главният инспектор за пореден път извади листа измежду страниците на томчето и го постави върху плана. — Псалмът е написан върху съвсем същата хартия като плана на манастира. — Възможно ли е това тук — той докосна псалма — да е също толкова старо, колкото и това? — Той кимна към плана на манастира. — По едно и също време ли са писани?

Скицата бе датирана — 1634 — и подписана с Отец Клеман, абат на Saint-Gilbert-Entre-les-Loups. Под подписа имаше две фигури, които Гамаш вече познаваше. Вълци, сгушени заедно, очевидно заспали.

Entre les loups. Сред вълците. Внушаваше по-скоро постигане на споразумение, намиране на покой, отколкото клане или изгнание. Очевидно, когато успееш да избягаш от Инквизицията, не изпитваш желание да причиняваш подобни ужаси на околните. Дори да са вълци.

Гамаш сравни текстовете. И двата бяха прости, буквите бяха по-скоро нарисувани, отколкото изписани. Калиграфски. Почерците изглеждаха подобни. Трябваше да потърси мнението на експерт, за да разбере дали планът и псалмът са написани от един и същи човек. През 1634 година.