Убийството на Линда [bg]

— Какво имаш предвид? — попита Еноксон.

— Лични вещи например — колебливо отвърна Улсон. — По думите на баща й Линда не си е водела дневник. Или поне той не знае за съществуването на такъв дневник — уточни той.

— Ясно.

— Никак не ми се вярва да ни лъже за подобно нещо. Най-вероятно Линда изобщо не е имала дневник. Самият аз имам две деца и нито едното не си води дневник. Впрочем проверихте ли компютъра й?

„Как изобщо намира сили“, помисли си Еноксон.

— Да — отговори другият колега, защото Еноксон изглеждаше, все едно не е чул въпроса. — Проверихме компютъра й, проверихме за отпечатъци и огледахме харддиска. Всичко е под контрол.

— И открихте ли нещо интересно? — настояваше да получи отговор Улсон.

— В компютъра ли, шефе? — попита колегата на Еноксон и се подсмихна, защото Улсон седеше на задна седалка в колата.

— Да, в компютъра — повтори Улсон.

— Не — отвърна Еноксон. — И там няма нищо интересно. Извини ме за минутка, Бенгт. — Еноксон извади мобилния си телефон, за да се обади на съпругата си, но най-вече за да накара началника си да млъкне.

— Казвай сега, Енок — Бекстрьом кимна подканващо към криминалния експерт. — Открихте ли дневник?

— Не — усмихна се леко Еноксон.

— Според баща й Линда не си е водила дневник?

— Това го е заявил пред Улсон в прав текст. После ни препоръча да се свържем с майка й. Той нямал намерение да говори с нея. Развели се преди десет години и оттогава почти не са се виждали. Преди развода караниците били ежедневие.

— Аха — кимна съчувствено Бекстрьом. — С някои жени просто не можеш да излезеш на глава.

— Моята съпруга обаче е различна — усмихна се Еноксон. — Говори само за себе си, Бекстрьом.

„Че кой друг да го направи?“, опонира Бекстрьом наум.

Следобед получи обаждане от „Личен състав“ в Стокхолм. С оглед на предстоящите два почивни дни искали да го предупредят, че и той, и Рогершон са на крачка да надвишат допустимото допълнително работно време.

— Имайте го предвид през уикенда — посъветва го служителката. — Иначе може да се наложи да работите безвъзмездно, ако нещата загрубеят.

— Ние работим в името на обществената безопасност, независимо дали денят е почивен, или работен — отвърна Бекстрьом и добави наум: „За разлика от теб и всички останали мързеливи бюрократи“.

— Но през уикенда едва ли ще се отвори допълнителна работа, нали? Навън е лято, грее слънце. Отпусни му края, Бекстрьом. Иди да се изкъпеш в някое езеро например — не се предаваше служителката.

— Благодаря за идеята — отвърна той и затвори.

„Да се изкъпя? Та аз дори не си спомням какви движения се извършват при плуване.“

Рогершон, от своя страна, приветства предложението на „Личен състав“ без никакви възражения.

— И без това смятах да почивам — обясни той. — Ще отскоча до Стокхолм със служебната кола. Ела с мен — тъкмо ще се поразходим из града. У дома бирата е много по-вкусна, отколкото в тази провинциална дупка.