Убийството на Линда [bg]

— Прав си.

„Че кой се е засилил в днешно време да работи като криминалист?“

— На малцина от нас е дадено свише да търсят утеха и наставление от Господ — усмихна се меко Еноксон.

— Значи, чул си, а? — ухили се Бекстрьом. — Благодаря за идеята.

— Положението не е никак добро — въздъхна Еноксон. — Какво стана с печата на изповедта? Ние, хората, знаем само донякъде — това не е пряк цитат от Библията, а е препратка към тринайсета глава от Първото послание на апостол Павел до коринтяни17. Това вероятно го знае всеки истински смоландец, но необходимо ли е ние, полицаите, да изложим на показ всички откъслечни познания, с които сме се сдобили? Ела да ти покажа за какво говоря.

Еноксон стана, приближи се до настолния си компютър и започна да щрака по клавишите със скорост на четирийсет години по-млад киберманиак.

— Това е един от най-разпространените ни нощни вестници — поясни той и посочи екрана. — Поместили са всички ужасии, които дори най-жълтите издания не посмяха да публикуват. Доколкото ми е известно, собственикът е един и същ. „Удушена с вратовръзка на баща си“ — прочете Еноксон. — Това гласи заглавието, а в статията се говори за всичко, което обсъждахме на вчерашната ни среща. Включително за обувките. Макар че май са пропуснали да споменат, че обувките са оставени на поставката. Сигурно им се е сторило прекалено скучно. — Еноксон въздъхна отново и изключи компютъра.

„Какъв си ми философ, Енок“, помисли си Бекстрьом.

— Да не забравя — Улсон иска да говори с теб във връзка с обиск в дома на бащата на жертвата — добави на излизане Бекстрьом.

„Мина по мед и масло“, радваше се той. Влезе при приятеля си Роге и му каза, че е крайно време да разпитат родителите на Линда, и то по стандартния изчерпателен начин.

— В такъв случай най-добре да се заема аз — заключи Рогершон.

— Трябва да проверим и с кого е общувала. Интересуват ни всички, които е познавала, дори да са се виждали с нея само веднъж. Да лапнат памучето навреме, че после да не се наложи да събираме лигите на целия град — обясни Бекстрьом. — Майката, бащата, приятели, състудент, познати — нейни и на семейството, — съседи, учители, служители в управлението, всички клиент в нощния клуб в петък. Дори онези, които предпочитат рокли, макар отпред нещо да им сгърчи. Сещаш се — Бекстрьом си пое дъх.

— Да. Няма нужда да вземаме ДНК от майка й. А колкото до пробите, трябва да осигуриш подкрепление на колежката Сандберг.

— Предложения? — попита Бекстрьом с шефски маниер.

— Кнютсон, Торѐн или и двамата. Ясно е, че не са гении, но поне си вършат много съвестно работата.

„Трябва да действаш с каквото ти се намира подръка — помисли си Бекстрьом. — Не беше ли казал същото Исус на приятелите си, когато им раздавал риба и хляб?“