Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
„Този град може да съперничи на Чикаго“, помисли си Бекстрьом и въздъхна.
— Някое престъпление, което да привлича по-специално внимание? — попита той, опитвайки се да не издава равнодушието си.
— Престъплението, извършено в най-голяма близост до апартамента на Линда, е автомобилна кражба. Откраднат е стар сааб — от паркинг в квартал Хьогсторп в южното подножие на гората, намираща се на изток от местопрестъплението. Близо до шосе 25 към Калмар — обясни Кнютсон.
— Най-често крадената кола в страната — притече се на помощ Торѐн. — Говоря за старите сааби — уточни той.
За жалост, обаче възникнало несъответствие: кражбата на автомобила била съобщена в полицията чак в понеделник, или три денонощия след убийството.
— Проклетникът сигурно си е спретнал лагер в тази гора. Възползвал се е от възможността да си напече шкембето и да се топне в някое поточе — предположи Бекстрьом и забеляза няколко усмивки сред присъстващите.
— Ние, разбира се, проверихме дали датата на съобщаване съвпада с датата на самото престъпление — продължи Торѐн. — Ерик се обади на собственика — Торѐн кимна към Кнютсон.
— Според собственика колата си била на мястото през почивните дни. Един съсед му казал. Тон е пенсиониран пилот впрочем: собственикът, не съседът. А онзи по това време бил на село. Саабът била старата му кола, в момента карал нов мерцедес. Но какво общо на практика има това със случая?
„И аз се питам същото. Какво, по дяволите, общо има това?“
— Няма ли друго? — поинтересува се Бекстрьом и въздъхна наум.
— Няма — отвърна Торѐн.
— Ако искаш, ще отидем и по-далеч — услужливо предложи Кнютсон.
— Зарежете тази работа. Имаме по-спешни задачи. Защо продължавате да киснете тук? — попита той и огледа групата си. — Срещата приключи. Забравих ли да ви кажа? Захващайте се с нещо полезно, а ако нямате друга работа, погрижете се да вземете проба от всички кандидати в списъка.
Бекстрьом стана от мястото си. „За нищо не стават — ядосваше се той. — Пък и тази жега… Става непоносимо горещо, а до първата бира за деня остават поне осем часа.“
Същия предобед Еноксон и един от колегите му извършиха обиск в стаята на Линда в дома на баща й. Имението му се намираше в околностите на Векшо. Дори комисар Улсон присъства, макар Еноксон да се беше опитал най-деликатно да го отклони от намерението му.
— По-добре да останеш в управлението, където си по-нужен — му беше казал Еноксон. — А за обиска не се притеснявай, Бенгт. С колегите ще се справим.
— Предпочитам да дойда с вас — настоя обаче Улсон. — Познавам бащата отпреди. Тъкмо ще си поговоря с него и ще проверя как се чувства.
„На хубаво местенце живее Линда — мина през ума на Еноксон, когато мъжете влязоха в просторния коридор на имението. — Или, по-точно, е живяла Линда, когато не е била в града при майка си, защото е искала да учи до късно или да излезе да се забавлява из Векшо.“
— Хенинг Валин — представи се бащата на жертвата, когато ги посрещна. Само им кимна и дори не пое протегната ръка на Улсон. — Аз съм бащата на Линда, но това вие вече го знаете.
„Линда явно е приличала на баща си“ — прецени Еноксон. Висок, с елегантно телосложение, рус, господин Валин младееше за шейсет и петте си години, макар изражението му да свидетелстваше за душевна покруса.
— Благодаря ти за съдействието — каза Улсон.
— Честно казано, не разбирам каква работа имате тук — отвърна Хенинг Валин.
— Рутинна процедура — обясни Улсон.
— Знам. Вечерните вестници вече ме информираха. Искате да огледате стаята на Линда, нали? Ето ви ключа — продължи той и го подаде на Еноксон. — Последната врата откъм езерото в този коридор — той извъртя глава, за да покаже нагледно. — Като свършите, заключете и ми върнете ключа.
— Имаш ли… — подхвана Улсон.
— Ако ви дотрябвам, ще бъда в кабинета си — делово обясни Хенинг Валин.
— Точно за това исках да те питам. Имаш ли две минутки?