Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— Мястото свободно ли е? — попита Бекстрьом и седна тежко. — Да не би някой да е напръскал тук с отрова срещу плъхове, или просто на мен така ми се ще? — Той посочи празните маси.
— Ако питаш за журналистите, явно не си преглеждал телетекста — отвърна Левин.
— Кажи какво е станало. — Бекстрьом забоде две парчета риба с вилицата си и ги лапна заедно с три хапчета. Поля всичко това с няколко големи глътки портокалов сок и въздъхна шумно с облекчение.
— Късно снощи в Далбю в околностите на Лунд явно е имало голямо сватбено тържество. Точно когато дошъл моментът за танца на булката и младоженеца, се появил бившият й приятел с автоматична карабина в ръка. Изпразнил целия пълнител — обясни Левин.
— И какви са последиците? — попита Бекстрьом. „Невероятно сочни кренвирши! — възхищаваше се той наум. — Забодеш ли ножа, веднага те пръсват мазни капчици.“
— Каквито са винаги в такива случаи. Обадих се на колегите от Малмьо. Булката, младоженецът и майката на булката починали, а двайсетина гости били откарани в болница да ги закърпят, защото ги ранили заблудени и рикоширали куршуми и различни летящи предмети.
— Цигани — изрече Бекстрьом по-скоро като констатация, отколкото като въпрос.
— Съжалявам, но ще трябва да те разочаровам — отвърна малко сдържано Левин. — Всички замесени са от този край. Самият стрелец — също. Командир на военно звено. Впрочем още не са го хванали.
„Човек не може да има всичко — каза си наум Бекстрьом. — Къде отиде традиционното шведско чувство за хумор?“
— Да те интересува друго? — добави Левин.
— Къде са Ханс и Фриц?
— Вероятно в управлението. — Левин стана и оставя настрана салфетката си. — Понеже с Ева сме свободни, мислим да отидем с колата до морето и да се изкъпем.
— Успех и на двамата — пожела им Бекстрьом. „Да не забравите да поздравите твоята съпруга, нейния съпруг и децата“, добави той наум.
Поради липса на по-интересно занимание следобед Бекстрьом се отби в управлението. Вътре цареше много вяла атмосфера. Впрочем какво друго можеше да се очаква в негово отсъствие? Но Кнютсон и Торѐн седяха чинно зад компютрите си и щракаха енергично по клавишите като надрусани кълвачи.
— Как върви, момчета? — попита Бекстрьом. „Все пак аз съм шефът“, напомни си наум.
— Бива. Благодарим за загрижеността — отговори Кнютсон.
По неговите думи в следствената дейност настъпело известно затишие заради уикенда, но ДНК експертизите вървели по график. Общо проби били взети от петдесетина души. Всички дали проба доброволно, никоя не се възпротивил, а половината вече били изключени от списъка със заподозрени. Експертите в лабораторията в Линшопинг работели под пълна па̀ра и делото „Линда“ се ползвало с приоритет пред много други.
— Резултатите от другите проби ще получим през следващата седмица — обясни Торѐн. — Всъщност ние непрекъснато изпращаме нови и нови проби за изследване. Ще го пипнем този негодник, особено ако си прав, Бекстрьом.
„Че какви основания имаме да се съмняваме в това?“, запита се наум Бекстрьом.
— Какво ще правите тази вечер?
„Защото аз нямам почти никакъв избор.“
— Ще хапнем някъде — отвърна Торѐн.
— На някое спокойно местенце — поясни Кнютсон.
— После може да отидем на кино — продължи Торѐн.
— В градския салон дават стари филми.
— „Двайсети век“ на Бертолучи.
— Първата част — уточни Кнютсон. — Тя определено е по-интересна. Втората е малко дотеглива. Ти как мислиш, Петер?
„Сто процента са педали — помисли си Бекстрьом. — Каквото и да разправят те и всички колеги за сексуалните им подвизи с жени. Кой нормален мъж, изпратен в командировка, ходи на кино?“
На път към хотела Бекстрьом спря за малко да обърне две бири в едно заведение за бързо хранене и звънна на Рогершон.
— Как е? — попита Бекстрьом.
— Животът е прекрасен, ако питаш мен. Но малкият Егон малко го е закъсал. По-дългата версия ли предпочиташ, или по-кратката?
— По-кратката.
„Какви ги говори той, по дяволите?“, сепна се Бекстрьом.
— Щом искаш по-накратко: вдигнал е веслата, приключил е с плаването, както се казва.
— Какви ги говориш? — възкликна разтреперан Бекстрьом.
„Егон!“