Убийството на Линда [bg]

„Нагарча ти, понеже вече не я пиеш на аванта“, помисли си Бекстрьом.

— Мисля да остана във Векшо — сподели той на глас. — Но ще те помоля за услуга.

— Каква услуга? — мнително го изгледа Рогершон.

— Ето ключовете за гарсониерата ми — Бекстрьом му подаде ключовете, преди Рогершон да е започнал да се противи. — Моля те да се отбиеш да видиш как е Егон. Дай му малко храна. На бурканчето има етикет с инструкции. Важно е да ги спазиш — предупреди той.

— Нещо друго? Да го поздравя ли от стопанина му? Искаш ли да си поговоря с него и да го изведа на разходка из града?

— Достатъчно е да му дадеш малко храна.

След като се върна в хотелската си стая и възстанови водния баланс в организма си, Бекстрьом се обади на Карин. Макар че през деня на няколко пъти се бе опитвала да се свърже с него, сега тя не вдигна. А Бекстрьом не се числеше към хората, които оставят гласови съобщения. Той извади няколко бири от хладилника и ги придружи с няколко глътки по-силно питие, за да премисли добре ситуацията. Понеже не му хрумваше нищо по-подходящо, се замъкна към ресторанта. Там не откри нито един от колегите си. Ханс и Фриц сигурно пак се бяха събрали на раз думка в стаята на единия, а малката палавница Сванстрьом най-вероятно бе обрамчила с крака пояса на колегата Левин и я занимаваха съвсем различни неща. „Колко са ограничени!“, раздразнено си помисли Бекстрьом и си поръча голям коняк към кафето, за да активизира мисловния процес в главата си.

Докато Бекстрьом се опитваше да улесни ума си с помощта на ферментирали и дестилирани гроздови зърна, близките на Линда Валин проведоха траурно шествие в нейна памет. Седмица след трагичната й смърт се падаше двайсет и първият й рожден ден. Няколкостотин граждани на Векшо се стекоха пред Градския хотел и оттам дружно се отправиха към сградата, където я бяха убили. Вървяха по улиците, които бележеха края на земния й път. Времето не беше подходящо за факли, но пред входната врата на сградата хората наредиха запалени свещи и поднесоха цветя пред голяма портретна снимка на жертвата. Областният управител произнесе кратка реч. Родителите на Линда бяха прекалено съсипани да се включат в траурната церемония, но неколцина полицаи от разследващата група участваха в процесията и заедно с други колеги бдяха никой да не безпокои близките и опечалените. Бекстрьом и колете му от Стокхолм отказаха да се включат не от нежелание да почетат Линда, а защото бяха длъжни да спазват принципно решение, взето преди много години. То гласеше, че служителите в Главен отдел „Убийства“ трябва да се занимават с дейност, пряко свързана със служебните им задължения или задачи. Горе-долу по времето, когато кратката церемония приключи, Бекстрьом излезе от бара на хотела. Ужасно му доскуча и като се върна в стаята, се обади пак на Карин. Отново попадна на гласовата й поща. Щом затвори, му хрумна първата конструктивна идея за тази вечер. „Ще си пусна порно — реши Бекстрьом. — Но как да избегна таксата за канала да цъфне върху сметката за моята стая?“