Убийството на Линда [bg]

В органайзера откри всичко, което се очакваше да има в един органайзер: кратки записки за срещи, уроци, лекции и упражнения в школата; няколко уговорки във връзка с лятната й работа в управлението, която започнала след Мидсомар18. От записките й личеше, че много пъти е оставала в жилището на майка си. Бекстрьом откри кратко описание на пътуване до Рим заедно с приятелка и съученичка на Линда — „Кайса“. Двете бяха посетили италианската столица за два дни в началото на юни. В дневника нямаше нито твърде лични, нито компрометиращи факти. Най-често се споменаваше баща и: „татенцето“ или просто „тате“. След екскурзията до Рим веднъж го бе нарекла „баща ми“, но само две седмици по-късно се бе върнала на „тате“. Най-близките й приятелки се казваха Йени, Кайса, Анкан и Лота. Предпоследните й записки датираха от четвъртък, 3 юли, тоест отпреди седмица. Линда споделяше, че ще работи между девет и пет и заедно с Йени имат планове за вечерта. „Купон?“ Последните й записки — със същото мастило и почерк — явно бяха направени също в четвъртък. Те касаеха работното й време в петък: от 13,00 до 22,00. Срещу събота и неделя Линда беше теглила непрекъсната черта — знак, че ще бъде свободна.

„Ако, разбира се, не се е случило нещо междувременно — помисли си Бекстрьом, който внезапно се почувства необяснимо потиснат. — Стегнѝ се, момче!“, каза си той и се изправи на стола.

В записките за месец януари прозвището Нопе се споменаваше на четири места. Бекстрьом обаче знаеше, че това е галеното име на бившето й гадже, и не обърна особено внимание на факта, че същият този Нопе явно си бе навлякъл гнева на Линда до степен да заслужи единствената негативна емоционална оценка в целия й дневник: „Нопе винаги си е бил пълен боклук!“, бе установила бившата му приятелка в понеделник, 13 януари.

У Бекстрьом възникна само един въпрос. Всъщност не беше нещо особено, но той предпочете да се консултира, преди да приключи днешния работен ден и да тръгне към хотела. „По-добре обаче тя да дойде при мен, вместо обратното, все пак аз съм шефът“, реши той и се пресегна към телефона.

— Благодаря за услугата — усмихна се дружелюбно Бекстрьом и подаде органайзера на колежката Сандберг.

— Откри ли нещо интересно, което да ми е убягнало?

„Какво й става? Продължава да киселее“, помисли си Бекстрьом.

— Едно нещо ме озадачи — призна той.

— Кое?

— Виж какво е написала под събота, 17 май — Националния празник на норвежците — Бекстрьом кимна подканящо към бележника.

— Добре — кимна колебливо Ана и прелисти на въпросната страница. — „Роналдо, Роналдо, Роналдо, магическо име“ — прочете тя на глас.

— Роналдо — удивителен знак, Роналдо — удивителен знак, Роналдо — удивителен знак. Магическо име — въпросителен знак — поправи я Бекстрьом. — Кой е Роналдо?