Дъщерите на Костотрошача [bg]

Няколко пъти й прошепна в ухото, че е красива и че е идеалният жертвен агнец, който да изкупи греховете на света.

Веднъж я развърза и я заведе до едно гърне да се облекчи.

Бетани не беше сигурна колко време е минало — най-малко един ден, достатъчно, за да отмине първоначалният ужас от отвличането и на негово място да се настани притъпено терзание, сигурност, че я очаква болка.

Беше отвлечена от Костотрошача. Новият любовник на майка й го беше привлякъл към тях и вече беше само въпрос на време, преди той да започне да й троши костите.

Лек мирис на лекарства беше останал във въздуха след последното посещение на Костотрошача няколко часа по-рано. Беше намазал с лосион лицето и шията й и мълчаливо го бе втрил в кожата й. Бетани не можеше да се отърси от представата за касапин, който маринова месото, преди да го изпече на огъня.

Обаче успя да си задържи езика зад зъбите, а той й прошепна нещо в ухото и после й даде първата бледичка искрица надежда, която бе успяла да долови, откакто беше тук:

— Ти си много по-смела от другите.

По-скоро тонът му, отколкото самите думи я караха да смята, че е той току-що е проявил слабост. Уважаваше смелостта й. Дори сякаш беше изненадан от нея.

И наистина, образите на жертвите от филмите на ужасите, треперещи насред собствените си изпражнения, никак не й се връзваше, най-малкото не сега, когато отново разсъждаваше трезво.

Бетани си спомни как бе отворила очи в спалнята си в мига, преди тъмният силует да пъхне иглата в шията й. Как се бе извърнала, за да погледне в очите високия непознат със силно, месесто, бледо лице и сини очи. Лекарството я беше парализирало почти веднага и следващият път, когато дойде в съзнание, тя се озова вързана и с превръзка през устата на пода на някакъв пикап.

Изпадна в паника и започна да се мята, да пищи силно под превръзката, но един ботуш или бухалка я бяха накарали да млъкне само с един-единствен силен удар по слепоочието.

Когато дойде на себе си отново, вече беше тук, седнала на бетонния под и вързана за металната тръба отзад. Превръзката през устата й я нямаше и тя вика за помощ цял час, преди да стигне до извода, че толкова педантичен и обигран човек като Трошача със сигурност е помислил и за това.

Облегна се назад и потърка глава в тръбата, опитвайки се да размести превръзката през очите си, но не успя. Вратът я болеше, сякаш беше счупен, а тя знаеше, че това не е възможно.

Тръпка разтърси костите й. Истината бе, че страхът я преследваше като лъв и колкото и да се преструваше на силна, той направо я ръфаше жива.

Спорът й със Селин относно преместването в Ню Йорк се беше загнездил в съзнанието й — нелепа бучица история, която й се струваше толкова далечна, че дори не бе сигурна дали наистина се е случила. Идеята да стане модел в Ню Йорк вече й струваше като неприлична шега. Но колкото и ирационално да й изглеждаше, Бетани винеше за нашествието на Костотрошача колкото Бърт, толкова и Райън. И двамата еднакво неспособни бащи, които й създаваха фалшиво усещане за сигурност.