Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
Седем дни, броени от вчера, когато беше оставено съобщението. Значи му оставаха шест дни.
Райън се извърна с гръб към стаята, изтри очите си, стисна зъби и тръгна надолу по стълбите.
Бяха в дневната — чу ги, преди да ги види.
— Всеки час забавяне от ваша страна е един час предимство за него.
— Трябва ни нещо повече.
— Тогава го намерете! Имате показанията на Селин, това е достатъчно за да го арестувате. За бога, нямаме време за размишления!
Райън спря на прага и ги огледа. Бъртън Уелш — човекът, когото беше нападнал — висок и прясно избръснат. Уханието, което се усещаше, сигурно беше от неговия афтършейв.
Рики Валънтайн, агентката от ФБР, която го беше разпитвала в хотела му преди два месеца. Дребната жена с голямо сърце.
Селин, облечена в зелена рокля на цветя, крачеща, с гипсиран показалец на превързаната през рамото й ръка.
Опита се да каже нещо, но внезапно гласът му се стори неуместен. Не му беше мястото тук, трябваше да е там, където го искаше Трошача, за да се пазари за живота на дъщеря си.
— Райън?
Рики Валънтайн го беше забелязала. Всички се обърнаха да го видят, а на него му се прииска да избяга, понеже знаеше, че дори в този момент въздействието на онова празно легло горе се опитва да покори трезвата му уравновесеност.
Но нищо не можеше да направи. Не можеше да се обърне и да избяга, защото така щяха да се втурнат да преследват него, а не Костотрошача. Не можеше и нищо да им каже, понеже нищо не му се струваше смислено.
Можеше само да стои и да отвърне на погледите им.
— Е, като говорим за вълка… — обади се прокурорът. — Какво търсите тук?
Агентката на ФБР го стрелна с гневен поглед и застана по средата между двамата.
— Съжалявам, капитане, сигурна съм, че сте много разстроен.
— Защо никой не ми се обади? — попита Райън.
— Махнете го оттук. — Селин го изгледа кръвнишки като вълк, застанал срещу мечка. — Махнете го оттук!
— Селин?
Нещо не беше както трябва. Беше дошъл с новини, обаче…
И тогава разбра. Прокурорът бе говорил за него, когато влезе в стаята. Уелш искаше да извикат Райън на разпит.
Гневът му отново лумна:
— Какво става тук? — попита.
— Първо, нарушавате съдебна заповед — сряза го Уелш.
Тези думи пометоха и последните му задръжки.
— Дъщеря ми е отвлечена! — Райън изкрещя последната дума с пламнало и зачервено лице. — И никой не си е направил труда да ми се обади?
— Съжалявам, капитане — каза Рики. — Знам, че обстоятелствата никак не са благоприятни за вас, но трябва да бъдем много предпазливи.
Селин беше отстъпила няколко крачки назад и стоеше разтреперана до дивана.
— Какво правиш, Райън?
— Не трепери така, все едно аз съм ти счупил пръста! Дъщеря ни е някъде там!
— Защо не казахте на агент Валънтайн истината за връзката си с Костотрошача в Ирак, капитане? — попита Уелш, леко привел глава.
— Аз… Каква връзка? Информацията е поверителна. Не виждам какво общо има с…
— По една случайност вие се връщате от пустинята и разказвате истории за кошмарните си преживявания с Костотрошача, а сега той отвлича дъщеря ви, след като две години не се е показвал на сцената? Извинете, но това наистина ми се струва малко прекалено.
Нима този човек обвиняваше него?
— Той… Серийни убийци! Онзи арабин ни сравняваше със серийни убийци. Споменах Костотрошача само за да подсиля въздействието на сравнението му. Защо сте казали на медиите за думите ми? Така ме е намерил.
— Нима? — Явно Уелш не вярваше на нито една дума на Райън.
— Ами вие? — обърна се Райън към Рики.
Тя вдигна рамене:
— Много въпроси очакват отговор.
Райън се обърна към Селин бесен и неспособен да прикрива гнева си.
— Как си могла да си помислиш такова нещо?
Само че очите й бяха разширени от страх и той разбра, че нещо съвсем конкретно я е убедило, че той вероятно представлява опасност за нея.
— Какво, просто не си включила алармата, за да може той да влезе тук и да отвлече дъщеря ми, така ли?
— Очаквам пълното ти досие, Райън — осведоми го Уелш. — Но всъщност няма нужда да го преглеждам, за да установя, че извършените от Костотрошача убийства съвпадат с периодите между командировките ви зад граница.