Дъщерите на Костотрошача [bg]

Вече беше успяла да привлече вниманието на всички.

— Лягам, ставам и дишам с мисълта за Костотрошача. Не е изненадващо, че той изчезна вдън земя. Има причина да остане на свобода.

— Сигурни ли сте, че това е извършителят? — попита детектив Ричардсън.

— Той е — заяви Уелш.

Рики кимна:

— Всичко, с което разполагаме, сочи към него, така че — да.

— Преди време някой каза същото и за Фил Суицър.

Уелш се обърна към изреклия тези думи:

— Този път имаме свидетел със счупен пръст. Проговорил й е, преди да й счупи пръста. След това отвлякъл дъщеря й. За пръв път имаме жив свидетел. Райън Еванс е Костотрошача.

— На този етап всички работим въз основа на това предположение — каза Рики. — Офицер от военноморското разузнаване. Преживял е доста ужасни неща. Известно е, че страда от тежък посттравматичен стрес. Според мен е способен на всичко.

Капитан Брадли, който ръководеше градските спецчасти, пристъпи с лъснатите си до блясък черни ботуши:

— Какви са нарежданията при сблъсък?

— Използвайте цялата необходима сила, за да го заловите. Не го убивайте. Притиснете го, но не стреляйте, освен ако той не стреля пръв. Разрешено е използването на несмъртоносно оръжие. Той държи заложник, хора. В момента основният ни приоритет е да върнем дъщеря му жива.

При споменаването на дъщерята всички в стаята се смълчаха.

— Откачено копеле — промърмори някой.

Нещо във връзката между Райън Еванс и последната жертва на Костотрошача, Бетани Еванс, се струваше на Рики съвсем нелогично. Беше седяла с този човек в хотелската му стая цял час и той бе рухнал пред очите й, защото щеше да изгуби дъщеря си. Да, най-вероятно го измъчваха натрапчиви мисли, беше измъчен от войната. Или пък беше човек, когото са пречупили много по-рано, когато по време на редовното си военно обучение беше преживял първия си нервен срив.

След като бе преминало действието на лекарствата, които й беше инжектирал Костотрошача, Селин бе пищяла, докато съседите не я намерили върху дюшека в басейна. Няколко часа беше в истерия и изобщо не спомена вероятността човекът, отвлякъл дъщеря й, да е Райън. До днес сутринта, когато беше настояла Рики и Уелш да се срещнат с нея в къщата.

Отначало предположението се стори на Рики чудовищно. Но колкото повече разсъждаваше над профила на убиеца, толкова по-лесно й беше да свърже Райън с него.

Той и друг път беше рухвал под въздействието на силен стрес, и то преди случилото се в пустинята.