Дъщерите на Костотрошача [bg]

Хрумна му още нещо. Костотрошача му беше отправил лично предизвикателство. Сега животът на Бетани зависеше от това какъв избор ще предпочете да направи Райън. А изражението в очите на прокурора не оставяше никакво съмнение, че той не възнамерява да допусне Райън да излезе от тази стая свободен, за да може изобщо да направи някакъв избор.

Впери поглед в Уелш и го видя такъв, какъвто беше всъщност — пречка пред спасяването на живота на дъщеря му.

— Сам ли? Не, всъщност бях с добри приятели, които останаха да пренощуват у дома, след като играхме покер. Сигурен съм, че няма да имат нищо против да им позвъните.

— Ще го направим. Отец Хортънс ми каза, че през последните два месеца живеете почти като отшелник. Трудно ми е да си представя, че имате цял куп близки приятели.

Вече и двете врати бяха препречени. Райън нямаше представа откъде се беше взело второто ченге, но вече го бяха обкръжили.

— Всичко това лесно може да се провери — намеси се Рики. — Значи твърдите, че той ви се е обадил?

— Да. — Райън кимна и се примъкна по-близо до изхода през кухнята. — Оставил ми е съобщение.

— Къде е съобщението?

За малко да каже „Изтрих го“.

— У дома.

Всеки момент щеше да се поддаде на паниката, която разяждаше гърдите му. Трябваше да се измъкне!

Последвай ме там, където лети гарванът сам. Тоест, където гарванът лети самичък.

Или пък беше Последвай ме, където гарванът лети, сам. Тоест, ела сам.

И в двата случая трябваше да се измъкне и то веднага!

— Значи няма да имате нищо против да отидем заедно да го вземем — каза агентката.

— Той е… Живея в Уейко.

— Значи трябва да тръгваме.

Прокурорът пристъпи напред:

— Съжалявам, агент Валънтайн, но не мога да позволя да отведете този човек извън юрисдикцията ми. — Кимна на ченгето зад Райън. — Ще се наложи просто да ви обясни къде е. Сигурен съм, че ще оцените загрижеността ми, но…

Райън се хвърли назад към ченгето. Слисано бутане посрещна гърба му — точно на тази реакция се беше надявал. Приведе се и се завъртя, докато ръцете на полицая все още бяха вдигнати във въздуха, за да блокират връхлитащия Райън.

Четирийсет и пет калибровият полуавтоматичен пистолет се измъкна съвсем плавно от кобура на полицая. В следващата секунда Райън опря гръб в стената и насочи пистолета към полицая, който пазеше входната врата.

— Хвърли оръжието на пода! Оръжието на пода веднага! Вие също, агент Валънтайн!

Мъжът погледна към прокурора и после бавно се подчини.

Рики го изгледа.

— Така няма да спасите дъщеря си, Райън.

— Вие не знаете нищо за мен или за дъщеря ми. Оставете пистолета си на пода и го ритнете към мен. Веднага!

Тя извади деветмилиметровия си пистолет от преметнатия през рамото си кобур, бавно го постави на пода и го подритна към Райън.