Дъщерите на Костотрошача [bg]

Красива и усмихната млада жена с чуплива кестенява коса и светлосини очи, която изглеждаше на деветнайсет, не на шестнайсет. Бетани.

Райън усети, че губи контрол, преди да го връхлети треморът, но беше безсилен да го спре. Имаше чувството, че гигантска ръка се е протегнала през гърлото му, изтръгнала е сърцето му, а гърдите, вече празни, и цялото му тяло реагираха неистово, преди да се строполят мъртви.

Обаче Райън не се строполи мъртъв и вече не просто трепереше. Тичаше. Втурна се към кухнята и натисна копчето на секретаря, борейки се с всеобхватната памет.

Отново чу гласа на отец Хортънс, който го молеше… Изтри съобщението и следващото, и следващото, и после гласът на Костотрошача се разнесе с пращене от малките тонколони на машината: „Здравей, татко. При мен е момичето, което смяташ за своя дъщеря. Казва се Бетани и вече е моя. Ти я създаде за седем дни, сега ти давам същото време да я спасиш. Ако смяташ, че можеш да я уловиш, последвай ме там, където лети гарванът… Сам, татко“.

Стовари юмрук върху апарата и изкрещя.

„Пощенската кутия е празна“, оповести секретарят.

Трябваше да помисли…

Мисли, мисли!

Запази спокойствие, Райън. Просто запази спокойствие.

Откъде Костотрошача знаеше къде да му се обади? Татко, все едно Райън е баща на Костотрошача. Все едно Трошача е някакъв откачен Сатана, който е отмъкнал нечия дъщеря и иска баща й да влезе в ролята на Бог-Отец.

Ела и ме хвани, Отче.

Райън грабна слушалката и набра номера на мобилния телефон на Селин, крачейки, докато телефонът звънеше.

— Хайде, Селин, моля те, вдигни.

— Оставете съобщение — оповести жизнерадостно гласът й.

Бързо набра номера на домашния им телефон, пропусна една цифра, опита отново и натисна бутона за връзка.

Този път съобщението беше записано от Бетани и светът на Райън се замъгли, когато в ушите му прозвуча гласът на дъщеря му: „Здравейте, знаете какво да направите. Ако търсите мен, обадете ми се. Ако търсите Селин, обадете се на Селин. Не си правете труда да ни оставяте съобщения на този секретар, никой не ги прослушва“.

Щрак.

— Селин? — Гласът му звучеше неистово. — Селин, за бога, вдигни телефона!

Мълчание.

— Селин!

Тя обаче не вдигаше. Райън постоя задъхан, после опита всички номера, които можеха да го свържат с някого, с когото и да било, само да му кажеше някой какво се случва. Трябваше да знае защо, кога, от колко време я няма. Бяха ли я намерили?

Шеметно превъртя номерата, на които можеше да се свърже със Селин. Опита отново мобилния й, домашния, кабинета на прокурора, където се свърза с поредната гласова поща.