Дъщерите на Костотрошача [bg]

Едва тогава се сети за ограничителната заповед, но това просто го позабави. Заповедта несъмнено губеше смисъл с оглед на случилото се.

Продължи напред залитайки, понеже краката му се подгъваха като макарони. От земята до горния балкон се издигаше стълба, опряна на белия парапет, който се нуждаеше от пребоядисване.

Райън се закова на място при тази гледка. Между дърветата духаше ленив ветрец. Зад него по булевард „Бартън Крийк“ профучаха гумите на автомобил. Високо в небето изрева реактивен самолет, устремил се още по-нагоре.

Само че нито един от шумовете край Райън не беше толкова изразителен, колкото неподвижността на стълбата, по която Костотрошача се беше качил в спалнята на дъщеря му.

Това беше неподвижността на абсолютната празнота, която се блъсна в гърдите на Райън толкова мощно, че за няколко дълги секунди прекъсна дишането му. Сега, цял ден по-късно, местопрестъплението бе вече щателно огледано. Жълтата лента напомняше, че криминолозите са били тук и са си тръгнали, а също и че бе минало достатъчно време, за да изстинат всички следи.

Райън усети как го тласка вътрешната му необходимост да узнае. Към основата на стълбата. Нагоре по металните пречки, една по една.

Инстинктът, сърцето и разумът му се вдигнаха на неистов бунт и настояваха той да слезе от стълбата, да се махне от мястото на покушението, да се предпази от мъчителните картини, които нахлуваха в съзнанието му.

Дъщеря му, която пищи под тиксото, а ококорените й очи търсят да намерят някакъв смисъл.

Татко!

Татко, татко, моля те!

Райън не разбра как успя да се прехвърли през перилото на балкона, защото докато стигне горе, вече се бе превърнал в същинска развалина. Застана с лице към спуснатите щори и съжали за решението да се покатери по стълбата. Не беше по силите му да влезе вътре.

Но трябваше. Трябваше да разбере какво е видяла и почувствала дъщеря му, когато е влязъл Костотрошача.

Прогони мъчителната болка, опита да бутне вратата, която се оказа отключена, и я плъзна докрай. Стаята беше склад, не спалня. Леглото на Бетани беше в съседната стая.

Белите чаршафи бяха подпъхнати под дюшека в долния край, но иначе бяха разхвърляни, сякаш бяха изтръгнати от ръцете й и метнати наполовина върху леглото. Видя вдлъбнатината от главата й във възглавницата.

За пръв път влизаше в стаята й след завръщането си и се мразеше заради това. Ако можеше да върне назад дори един ден, нямаше да допусне никакъв съд да му попречи да докаже на дъщеря си колко я обича.

Щеше да й купи кола. Цяла стая с рози. Щеше да я заведе в Дубай и да я настани в апартамент, който струваше четири хилядарки на вечер и да нареди на персонала да й носят каквото поиска, без да се интересува от цената.

Щеше да падне на колене, да я помоли за прошка и да й каже колко я обича.