Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
Поредицата убийства бяха престанали почти по същото време, когато Райън беше изпратен на втората си мисия в Близкия изток, когато по стечение на обстоятелствата беше арестуван и Фил Суицър.
Беше се върнал от Ирак, след като в пустинята уж се срещнал с някакъв Костотрошач, но това преспокойно можеше да се окаже измишльотина, дължаща се на натрапчивите му мании.
Изключителната интелигентност на Райън вероятно беше причината за съобразителността и ума, които Костотрошача беше проявил при всяко убийство. А раздялата му със Селин и с Бетани му даваше и мотив за последното нападение.
Имаше и още неща и всички те сочеха към човека, който тази сутрин ги беше държал на мушка, преди да избяга.
Всичко, освен обичта, която Рики беше прочела в очите на мъжа, преживял емоционален срив пред очите й в онази хотелска стая преди два месеца.
Но пък Рики знаеше колко лесно могат да те излъжат нечии очи.
Едно беше сигурно — ако Райън наистина се окажеше Костотрошача, както подозираха, той беше извратен и изключително умен противник. Достатъчно умен, за да усеща тя студена тръпка по гърба си, докато крачеше пред специално сформирания екип.
— Точно така — тихо се съгласи Рики, — голяма откачалка. Затова предупредете хората си да са нащрек. Той е плашещо ненормален. Най-вероятно дори не съзнава какво прави.
Бъртън Уелш пристъпи напред:
— Не бива да позволим да напусне града.
— Моля ви, сър, седнете. — Тя го изгледа и остана доволна от потръпналата му буза. — Причината да не сме се натъкнали на него през последния час е, че не е напуснал града. Ако е толкова умен, колкото си мисли, няма да излезе от града, докато не се стъмни. Ще поставим блокади на седемте изходни артерии на града. — Рики кимна към партньора си: — Марк?
Той се обърна към окачената на стената карта и посочи местата на блокадите:
— Така. В момента още два хеликоптера идват от Далас. Когато пристигнат, ще се присъединят към четирите, които вече са във въздуха, и ще огледат по-малките улици, които водят към четирите изходни артерии. А междувременно искам всички вие да изтеглите колите си от останалите пътни блокади и да започнете цялостно претърсване на града.
Рики направо усети как лицето на прокурора пламва.
— ФБР обявява награда от 50 000 долара за информация, която ще помогне за залавянето на Райън Еванс. Моля, разпространете новината възможно най-настойчиво. Отворена съм за всякакви предложения. Не е тайна, че веднъж вече този човек ни се изплъзна, не искаме да го изпуснем отново. Въпроси?
Заместник-началникът вече говореше по телефона и тихо издаваше нареждания. Тя даде на останалите само няколко секунди време за размисъл над молбата й.
— Добре.
Рики грабна мобилния си и се запъти към вратата.
— Къде отивате?
— В Уейко, господин прокурор. Отивам да проверя какво крие под леглото си Райън Еванс, ако не възразявате.
20
Че интелигентността, знанието и мъдростта са сила, на която може да се разчита в един свят, разкъсван на парчета от училищни хулигани и тирани от третия свят, за Райън дойде като спасително откровение най-напред в шести клас.
Честно казано, чак до дванайсетата си година той си беше малко смотан. А Боби Кнуц правеше всичко по силите си да не му позволява да го забрави. Ръчкането в ребрата и по някой пердах от време на време на игралната площадка бяха част от живота на Райън, откакто се помнеше. Но Боби Кнуц и онези, с които движеше, просто бяха по-високи и по-яки.
Всъщност всеки глупак в училище разбираше, че семейството на Боби не прелива от добронамереност и не притежава богатства, за които всички жадуват. Баща му беше безработен пияница, а майка му не печелеше достатъчно като келнерка дори за да облича прилично сина си. Райън стигна до извода, че с мускули пари не се печелят.
Интелигентността, от друга страна, като тази на професорите и на всички, които работят в лъскавите сгради с офиси, носеше пари. Тогава Райън тихомълком и съвсем целенасочено започна да се оттегля от импулсивния, мъжкарски и незрял свят на американските тийнейджъри и вместо това се отдаде на по-престижния стремеж към знание.
Райън не беше изминал и два километра по булевард „Бартън Крийк“, след като избяга от къщата на Селин, когато здравомислието му се върна и категорично му заяви, че ако не се успокои и не разсъди сериозно като никога досега, заминава в затвора. А ако той отидеше в затвора, Бетани щеше да отиде в гроба.