Без светлина [bg]

— Добре, до довечера ще го подготвя. — Тя всмукна от цигарата и се вгледа в него загрижено. — Знам как това те разяжда отвътре — каза тя. — Съжалявам много за случилото се.

За негова изненада, на Грейвър изведнъж му олекна, че тя така открито го изрече. Чувстваше се така, сякаш бе опакован в усмирителна риза и ту изпада в паника, ту се отчайва от положението си.

Той поклати глава.

— Постепенно ще го осъзная, сигурен съм — каза той. — Но засега ми се струва нереално… Просто не го разбирам… защо, по дяволите, той е в тази ситуация. Това е абсолютно… безсмислено.

Арнет кимна.

— Ще ти бъде доста трудно, душко. Направо ще те разкъсва. Трябва да го знаеш.

Той не отговори веднага.

— Искам само да знам защо той го прави — рече той.

— И си мислиш, че тогава ще го „разбереш“ ли? Нали не вярваш, че ще бъде толкова просто?

Грейвър сви рамене. Дори не знаеше дали това, което току-що каза, е толкова просто. Ако беше помислил малко повече, може би щеше да изрече нещо друго. Ако водеше този разговор след половин час, навярно той щеше да бъде съвсем различен. Вероятно единственото нещо, което действително знаеше, беше, че нищо от станалото с него през последната година не се бе оказало чак „толкова просто“, а това най-малко се отнасяше до случващото се в момента.

— Виж какво — рече Арнет с лека усмивка, смекчаваща чертите й. — От толкова време съм в тази професия… Повечето от хората в бранша, когато достатъчно добре ги опознаеш, имат някакъв елемент на аморалност в себе си. Дори и бюрократите, които на практика не цапат ръцете си с мръсотията на професията. — Тя присви замислено очи. — Изглежда това се дължи на тайните, на боравенето с тайни. Знаеш ли, това е нещо като търгашество с властта на Светия дух. Човек не бива да го прави. Защото някои хора имат известни наклонности… в тази посока, имам предвид към „нечистоплътност“, както са казвали древните юдеи. А човек с такива наклонности се стреми към професия, която да има вид на порядъчна, но която да му позволи да се възползва косвено от някои развлечения… в името на нещо по-възвишено и чисто. В този бранш постъпват на работа съвсем обикновени мъже и жени. Редовият, прозаичен човек, „невидимият“ труженик, които години по-късно, доста след като се пенсионира, се оказва, че е бил дългогодишен „известен шпионин“. — Тя се спря. — Но ако му направиш дисекция, имам предвид в психологически смисъл, този скучен старец се оказва всичко друго, но не и добродушен. Неговата извратеност е само по-хитро прикривана. Той плаши, маскирал моралната си невъздържаност като добродетел.