Артър & Джордж [bg]

Автор: Барнс Джулиан Патрик
Год: 2006
Язык: болгарский
Год: Обсидиан
Переводчик: Любомир Николов
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Артър & Джордж [bg]». Краткое содержание книги:

Артър и Джордж живеят в два съвсем различни свята. Артър израства в многодетното семейство на беден художник в Единбург, Джордж — в дома на викарий от индийски произход в селце от графство Стафордшър. Артър става лекар, а после писател, Джордж — адвокат в Бърмингам. Артър се прочува в цял свят, Джордж се труди в пълна неизвестност и живее в самота. Но в началото на XX век двамата се срещат, след като Джордж е лежал три години в затвор за чудовищно престъпление, което не е извършил. Той е освободен, но присъдата не е официално отменена. И тогава сър Артър, създателят на Шерлок Холмс, влиза в ролята на своето творение в търсене на доказателства за невинността на Джордж. „Артър & Джордж“ съчетава елегантно много жанрове — това е психологическа биография на две известни личности, съдебен трилър, любовна история, проникновено изследване на нравите и духа на ранния XX век. Вълнуващ роман за вината и невинността, любовта и изневярата, справедливостта и честта. И за съдбоносните разлики между онова, в което вярваме, онова, което знаем, и онова, което можем да докажем.

Перейти на страницу:

— Разбирам.

— А има и още една новост. Говори ли ви нещо името Дарби? Капитан Дарби.

— Дарби. Дарби. Не. Инспектор Камбъл ме питаше за някакъв си Капитан. Може да е същият. Защо?

— Изпратени са още писма. До кого ли не. Има дори едно до министъра на вътрешните работи. Всички с подписа „Дарби, Капитан на бандата от Уайърли“. Заплашват, че престъпленията ще продължат. — Мистър Мийк видя изражението на Джордж. — Но, мистър Ейдълджи, това означава само едно: съдът почти сигурно ще приеме, че вие не сте ги писали.

— Тази сутрин май сте решили да ме обезсърчавате, мистър Мийк.

— Нямам такова намерение. Но трябва да разберете, че отиваме на съд. И за тази цел си осигурихме услугите на мистър Вейчъл.

— О, това е чудесна новина.

— Мисля, че няма да ни разочарова. А заедно с него ще бъде и мистър Гоуди.

— А кой ще води обвинението?

— Боя се, че ще е мистър Дистърнъл. И мистър Харисън.

— Опасен ли е Дистърнъл?

— Честно казано, бих предпочел да е някой друг.

— Мистър Мийк, сега е мой ред да ви ободря. Колкото и да е способен един обвинител, не може да изпече тухли без глина.

Личфийлд Мийк се усмихна снизходително.

— През дългите си години в съдебните зали, мистър Ейдълджи, съм виждал да правят тухли от какви ли не материали. Включително и такива, за чието съществуване не подозирате. Липсата на глина няма да затрудни мистър Дистърнъл.

Въпреки наближаващата заплаха Джордж запази спокойствие на духа през останалите седмици в стафордския затвор. Към него се отнасяха почтително и в дните му имаше ред. Получаваше вестници и писма; подготвяше се за делото заедно с мистър Мийк; очакваше развитие по случая „Грийн“; разрешаваха му и книги. Баща му бе донесъл Библията, майка му — том на Шекспир и том на Тенисън. Изчете последните двама, после от нямане какво да прави прочете и евтиното криминално книжле, което му бе дал един от тъмничарите. Същият човек му услужи и с раздърпано издание на „Баскервилското куче“. Джордж сметна романа за превъзходен.

Всяка сутрин разгръщаше вестника с все по-малка тревога, тъй като името му временно бе изчезнало от страниците. Вместо това узна с интерес, че в Лондон има нови правителствени промени; че най-новата оратория на Елгар е изпълнена на Бърмингамския музикален фестивал; че Бъфало Бил е на турне из Англия.

Една седмица преди началото на процеса Джордж се срещна с мистър Вейчъл — весел, възпълен адвокат с двайсет години стаж из съдилищата на Средна Англия.

— Как преценявате моя случай, мистър Вейчъл?

— Добре го преценявам, много добре. Тоест смятам обвинението за скандално и напълно безпочвено. Естествено, няма да кажа така. Просто ще се съсредоточа върху онези точки, които най-силно доказват вашата невинност.

— И кои са те според вас?

— Бих казал така. — Адвокатът се усмихна широко. — Няма доказателства, че сте извършили това престъпление. Няма мотив да го извършите. Не е имало и възможност. Малко ще го разкрася за съдията и съдебните заседатели. Но това ще е същността на позицията ми.

— Може би все пак е жалко — вметна мистър Мийк, — че сме в зала Б.

Тонът му охлади временния ентусиазъм на Джордж.

— Защо да е жалко?

— В зала А е лорд Хатъртън. Той поне има юридическо образование.

— Искате да кажете, че ще бъда съден от човек, който не познава закона?

— Не го плашете, мистър Мийк — намеси се мистър Вейчъл. — Бил съм и на двете места. При кого ще сме в зала Б?

— При сър Реджиналд Харди.

Лицето на мистър Вейчъл не трепна.

— Много добре. В някои отношения смятам за предимство, че няма да се съобразяваме с онзи педант и неговите амбиции да се добере до Върховния съд. Там човек може да си позволи известни волности. Харди няма да ни прекъсва толкова често само за да демонстрира колко добре познава съдебните процедури. Общо взето, бих казал, че това е в полза на защитата.

Джордж усети, че мистър Мийк не е съгласен. Мистър Вейчъл обаче го впечатли, независимо дали говореше искрено, или не.

— Господа, имам една молба. — Мистър Мийк и мистър Вейчъл бързо се спогледаха. — Става дума за името ми. То е Ейдълджи. Мистър Мийк го произнася сравнително правилно, но трябваше да го кажа и на вас, мистър Вейчъл. Полицаите, струва ми се, полагат огромни усилия да пренебрегнат всичките ми опити да ги поправя. Разрешете да ви препоръчам, мистър Вейчъл, още в самото начало на делото да обявите как точно се произнася името ми. Да кажете на съда, че не е Идалджи, а Ейдълджи.

Мистър Вейчъл кимна на мистър Мийк, който отговори:

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?