Сянката на чинара [bg]

В „Беринг“ се намираше кабинетът му, макар да имаше и други офиси на различни места. След като разпродаде компаниите си и след като му поставиха диагноза рак на белия дроб, той обедини документацията и прекарваше повече време в „Беринг“. В деня след смъртта му шериф Ози Уолс се отби и проведе приятелски разговор със служителите от администрацията. Намекна им доста категорично да не пипат нищо. Скоро щяха да дойдат адвокатите и след това нещата можеха само да се усложнят.

Джейк два пъти беше разговарял по телефона с Арлин Тротър, секретарката на Сет. Тя се държа приятно, но не изгаряше от желание да му помогне. В петък, почти две седмици след самоубийството, Джейк влезе през главния вход в приемната. Зад бюрото в средата седеше млада жена със силен грим, буйна черна коса, тесен пуловер и нахакана външност. На месинговата табелка пишеше само малкото й име — Камила. Второто впечатление на Джейк беше, че екзотичното име отива на собственичката му. Тя му се усмихна мило и Джейк тутакси се замисли над забележката „Сет трудно си държи ципа затворен“.

Представи се. Жената не се изправи и го удостои само с кратко ръкостискане.

— Арлин ви очаква — изгука тя, натискайки копчето за нечий кабинет.

— Искрено съжалявам за шефа ви — каза Джейк.

Не помнеше да е видял Камила на погребението, а беше сигурен, че би запомнил лицето и фигурата й.

— Много е тъжно — отговори тя.

— Откога работите тук?

— От две години. Сет беше свестен човек и добър началник.

— Нямах удоволствието да го познавам.

Арлин Тротър се показа от някакъв коридор и протегна ръка. Беше към петдесетгодишна, изцяло побеляла и малко понатежала, но се бореше с килограмите. Костюмът й с панталон беше излязъл от мода преди поне десет години. Разговаряха, докато навлизаха в дебрите на сградата.

— Това е неговият кабинет — посочи тя една затворена врата. Бюрото й беше точно до нея, сякаш я пазеше. — Документите му са ето там — добави тя и посочи към друга врата. — Нищо не съм пипала. Ръсел Амбърг ми се обади в нощта на смъртта и ми каза да заключа всичко. Шерифът се отби на следващия ден и повтори същото. През последните дни тук е доста тихо. — Гласът й пресекна.

— Съжалявам.

— Сигурно ще намерите документацията в идеален вид. Сет водеше прилежен архив, а откакто се разболя, започна да отделя още повече време да подреди старателно документите си.

— Кога го видяхте за последен път?

— В петък, преди да умре. Не се чувстваше добре и си тръгна към три следобед. Каза, че се прибира да си почине. Чух, че там е написал завещанието си. Вярно ли е?

— Изглежда, е вярно. Знаете ли нещо по въпроса?

Тя замълча за момент, сякаш не можеше или не искаше да отговори.