Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Ало? — каза мрачен глас.
— Джейкъб?
— Бела! — възкликна той. — О, Бела, толкова съжалявам! — той леко се задави в думите си в бързината си да ги изрече. — Кълна се, нямах това предвид. Просто се държах глупаво. Бях ядосан — но това не е извинение. Това беше най-тъпото нещо, което съм казвал през живота си и съжалявам. Не ми се сърди, моля те. Моля те? Ще си изтеглиш и късметче — роб до живот — трябва само да ми простиш.
— Не съм сърдита. Прощавам ти.
— Благодаря ти — издиша той пламенно. — Не мога да повярвам, че бях такъв кретен.
— Не се тревожи за това — свикнала съм.
Той се засмя, бликащ от облекчение.
— Мини насам да ме видиш — помоли той. — Искам да ти се реванширам.
Смръщих се.
— Как?
— Както поискаш. Гмуркане от скалите — предложи той, смеейки се отново.
— О, това е чудесна идея.
— Ще те пазя — обеща той. — Независимо какво искаш да правим.
Погледнах към Едуард. Лицето му беше много спокойно, но бях убедена, че сега не е моментът.
— Не точно сега.
— Той не е особено развълнуван за това, нали? — гласът на Джейкъб беше засрамен, по-скоро горчив, по изключение.
— Не това е проблемът… Има… ами, има друг проблем, който е много по-тревожещ от досаден тийнейджър върколак… — опитах да запазя тона си шеговит, но не успях да го заблудя.
— Какво не е наред? — настоя той.
— Ам — не бях сигурна какво трябва да му кажа.
Едуард протегна ръка за слушалката. Погледнах внимателно лицето му. Изглеждаше достатъчно спокоен.
— Бела? — попита Джейкъб.
Едуард въздъхна, приближавайки още протегнатата си ръка към слушалката.
— Имаш ли нещо против да говориш с Едуард? — попитах загрижено. — Той иска да говори с теб.
Дълга пауза.
— Добре — съгласи се най-накрая Джейкъб. — Това би трябвало да бъде интересно.
Подадох телефона на Едуард; надявах се, че може да разчете предупреждението в очите ми.
— Здравей, Джейкъб — рече Едуард, съвършено любезен.
Тишина. Прехапах устна, опитвайки се да позная как е отговорил Джейкъб.
— Някой е бил тук — не е миризма, която познавам — обясни Едуард. — Глутницата ви да е попадала на нещо ново?
Нова пауза, Едуард кимаше на себе си, без следа от изненада.
— Ето и проблемът, Джейкъб. Няма да изпускам Бела от поглед докато не се погрижа за това. Нищо лично…
Тогава Джейкъб го прекъсна и можех да чуя бученето от гласа му в слушалката.
Каквото и да казваше, беше много по-напрегнат от преди. Опитах се неуспешно да разбера думите му.
— Може и да си прав… — започна Едуард, но Джейкъб отново се аргументираше. Поне нито един от двамата не звучеше ядосан.
— Това е интересно предложение. Бихме искали да обновим споразумението. Ако Сам няма нищо против.
Гласът на Джейкъб беше по-тих сега. Започнах да си гриза нокътя на палеца, докато се опитвах да разчета изражението на Едуард.
— Благодаря ти — отговори Едуард.
Тогава Джейкъб каза нещо, което предизвика появата на изненада върху лицето на Едуард.
— Мислех да отида сам, всъщност — отвърна той на неочаквания въпрос. — И да я оставя при другите.
Гласът на Джейкъб се покачи с един тон по-нагоре и ми звучеше, сякаш той се опитва да бъде убедителен.
— Ще се опитам да го обмисля обективно — обеща Едуард. — Толкова обективно колкото ми е възможно.
Паузата беше по-кратка този път.
— Това не е толкова лоша идея. Кога?… Не, така е добре. Така или иначе исках да проследя лично следата. Десет минути… Разбира се — каза Едуард. Той ми подаде телефона.
— Бела?
Взех го бавно, залята от объркване.
— За какво беше всичко това? — попитах Джейкъб кисело. Знам, че беше детинско, но се чувствах игнорирана.
— Временно примирие, предполагам. Ей, направи ми една услуга — предложи Джейкъб. — Опитай се да убедиш твоя кръвопиец, че най-безопасното място за теб — особено когато него го няма — е нашият резерват. Ние наистина сме добре подготвени да се справим с всичко.
— В това ли се опита да го убедиш?
— Да. Има смисъл. Чарли сигурно също ще е по-добре тук. Доколкото е възможно.
— Кажи и на Били — съгласих се аз. Мразех когато поставях Чарли в обсега на неприятностите, които изглежда винаги бяха съсредоточени върху мен. — Какво друго?
— Просто се прегрупирахме по границите, така че да хванем всеки, които се приближи до Форкс. Не съм сигурен дали Сам ще одобри, но докато той дойде, аз ще държа под око всичко.
— Какво имаш предвид под «ще държа всичко под око»?
— Имам предвид, ако видиш бягащ вълк около къщата ти, не стреляй по него.