Пътешествие към Арктур

Маскул определи възрастта на момчетата съответно на девет, седем и пет години според времето на Земята. Най-големият беше висок и строен, със здраво телосложение. Той, както и братята му, беше гол от главата по петите. Кожата му беше в цвят улфир. Лицевите му мускули издаваха буен и смел характер, очите му проблясваха като зелени огньове. Вторият сигурно също щеше да порасне като як и силен мъж. Стоеше навел широката си едра глава. Лицето и кожата му бяха червеникави, очите — тъмни и твърде проницателни за дете.

— От този — посочи го Полекраб и му щипна ухото, — може да излезе втори Брудвиол.

— Кой е той? — запита момчето и се приведе напред, за да чуе отговора.

— Един велик старец, който бил удивително мъдър. Приучил се никога да не задава въпроси и сам да се добира до истината.

— Ако не те бях попитал, нямаше да науча за него — отбеляза момчето.

— Което е без значение — отвърна бащата.

Най-малкото момче беше по-бледо и по-крехко от братята си. Лицето му беше спокойно и безизразно, но имаше необичайното свойство през няколко минути, без да има видима причина, да се сбръчква и да добива озадачен вид, тъмнозлатистите му очи сякаш се изпълваха с тайнственост, неприсъща за невръстната му възраст.

— Той ме учудва — обясни Полекраб. — Душата му е като кладенец, пък нищо не го интересува. Може да се окаже най-забележителният от тримата.

Маскул обгърна детето с ръка и го вдигна на височината на очите си, огледа го добре и го пусна долу. Изражението на момчето не се промени.

— Ти какво мислиш за него? — запита рибарят.

— Думите бяха на върха на езика ми, но ми се изплъзнаха на мига. Хайде отново да пием и ще си спомня.

— Тогава иди и пий.

Маскул отиде при дървото, отпи от сока му и се върна.

— Бъдещите векове — бавно заговори той — ще разказват за него величави и страховити предания. Ще бъде пророк, дори божество. Грижи се добре за него.

— Не искам да ставам нито едното, нито другото — промърмори подигравателно най-голямото момче. — Искам да приличам на този огромен мъжага. — И посочи с пръст Маскул.

През брадата на Маскул проблеснаха белите зъби.

— Благодарности за признанието, стари войниче! — засмя се той.

— Той е як и силен — продължи момчето — й може да се пребори с другите мъже. Можеш ли да ме вдигнеш с една ръка като брат ми?

Маскул се съгласи.

— Това е мъж! — радваше се момчето.

— Стига! — намеси се нетърпеливо Полекраб. — Момчета, извиках ви да кажете довиждане на мама. Тя заминава с този мъж и мисля, че няма да се върне, макар нищо да не се знае.

Изведнъж лицето на второто момче се изчерви силно.

— Тя сама ли е решила да тръгне? — попита то.

— Да — кимна баща им.

— Тя е лоша — изтърси момчето така категорично, че думите прозвучаха като плющене на камшик.

Баща му зашлеви шамар.

— За майка си ли говориш така? — сгълча го той.

Момчето явно държеше на своето мнение, макар да не промени израза си и да не изрече нищо повече.

— Майка ни няма да се върне, тя ще умре танцувайки — обади се за пръв път най-малкото момче.