Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
Полекраб извади крака си от водата, изправи се и после се прозя и протегна.
— Казах ти всичко, което знам — каза той кисело. — Искам да спя.
Маскул задържа погледа си върху него, без да възрази. Старият мъж се отпусна тежко на земята я се приготви за сън.
Той си тъкмеше постелята, когато иззад двамата мъже се разнесоха нечии стъпки. Маскул изви врат и видя, че към тях откъм гората се приближава жена. Веднага се досети, че сигурно е съпругата на Полекраб. Маскул седна, а рибарят дори не се обърна. Жената застана пред тях и ги погледна отвисоко.
Одеждата й приличаше на облеклото на мъжа й, само дето покриваше повече краката й. Беше млада, висока, слаба и удивително стройна. С леко загоряла от слънцето кожа, силна, без да прилича на селянка, с изписано във всичко изящество. Лицето й бе прекалено енергично и изразително за жена. Не беше и красива. Трите й очи блестяха и хвърляха мълнии. Прекрасната й буйна руса коса беше завита и вдигната небрежно на кок, от който по гърба й падаха кичури.
Гласът й беше доста слаб, но в него се долавяха и пламъци, и сенки. Изглежда бурните страсти не й бяха чужди.
— Моля за прошка, че подслушах разговора ви — заговори тя, обръщайки се към Маскул. — Почивах си зад дървото и чух всичко.
Маскул се надигна бавно.
— Ти ли си жената на Полекраб? — попита той.
— Жена ми е — отговори вместо нея Полекраб, — и се казва Глимейл. Седни долу, странниче. Седни и ти, жено, щом си дошла.
И двамата се подчиниха.
— Чух всичко — повтори Глимейл. — Не разбрах само закъде ще продължиш, Маскул, след като тръгнеш оттук.
— И аз не знам.
— Можеш да стигнеш само на едно важно за теб място — острова на Свайлон. Аз самата ще те прекарам на отсрещния бряг преди залез слънце.
— Какво има там?
— Той може да отиде, жено — намеси се старият мъж хрипливо, — теб обаче не те пускам. Аз ще го закарам.
— Не, ти винаги си ме спирал — възпротиви се Глимейл, внезапно ожесточена. — Този път ще тръгна. Когато нощем грейне Теарджелд и приседна на брега, за да послушам музиката на Еартрид оттатък морето, сърцето ми се къса. Не мога да издържам повече… Отдавна съм решила да ида до острова и да видя откъде идва музиката. Ако е опасна, ако ме убие… е, какво пък.
— Защо ми е този човек и неговата музика, Глимейл? — попита Маскул.
— Мисля, че музиката ще отговори на всичките ти въпроси по-добре, отколкото Полекраб. И може би нейните отговори ще те изненадат.
— Що за музика е това, че да преплуваш заради нея цялото море? — удиви се Маскул.
— Особена, така са ми казвали. Не носи удоволствие, нито мъка. А онзи, който засвирел на инструмента на Еартрид, щял да призове най-изумителни форми, които няма да са фантазии, а реалност.
— Може би — изсумтя Полекраб. — Бях на острова през деня и какво намерих там? Човешки кости — стари, а и нови. Жертвите на Еартрид. Ти, жено, няма да отидеш там.
— Ще свири ли музиката довечера? — попита Маскул.
— Да — предизвикателно го изгледа Глимейл. — Щом изгрее Теарджелд, луната ни.
— Ако музиката на Еартрид убива хората, струва ми се, че той също заслужава да умре. При всички случаи обаче бих искал да чуя звуците. А относно твоето идване с мен… Жените, Глимейл, също лесно умират на Торманс. Едва днес се измих от кръвта на една убита жена.
Глимейл се засмя, но не отвърна нищо.
— Сега върви да спиш — обади се Полекраб. — Като му дойде времето, ще те закарам сам.
Той отново си легна и затвори очи, а Маскул последва примера му. Глимейл остана седнала с подгънати крака, но с изправен гръбнак.
— Коя е била другата жена, Маскул? — попита тя най-накрая.
Той не отговори, а се престори на заспал.
15. ОСТРОВЪТ НА СВАЙЛОН
Събуди се късно следобед, когато слънцето беше поотслабнало. Полекраб и жена му бяха станали вече и бяха приготвили поредната порция риба, която го очакваше.
— Решихте ли кой ще дойде с мен? — още преди да седне, попита Маскул.
— Аз — отговори Глимейл.
— А ти съгласен ли си, Полекраб?
Рибарят се прокашля и им махна да сядат. Заговори едва след първата хапка.
— Нещо силно я привлича натам и не мога да я задържам. Мисля, че няма да те видя повече, жено, но и децата поотраснаха достатъчно, за да се грижат сами за себе си.
— Недей да униваш — строго го смъмри Глимейл, която не беше започнала да се храни. — Ще се върна и ще ти се отплатя за разрешението. Заминавам само за една нощ.
Маскул гледаше объркан ту единия, ту другия.