Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
— Странни приказки — отбеляза Полекраб.
— Откакто излязох от гората — продължаваше Маскул, като че ли на себе си, — се промених и започнах да виждам по новому. Тук всичко ми се чини много по-устойчиво и истинско, отколкото другаде, та не мога да се съмнявам още, че този свят съществува. И не само изглежда истински, а е истински — готов съм да си заложа живота… И в същото време е фалшив.
— Като сън?
— Не, и точно това искам да си обясня. Твоят свят, в които впрочем съм и аз, въобще не ми напомня за сън, за илюзия или нещо подобно. Зная, че в този миг той действително е такъв, какъвто го виждаме двамата с теб. И въпреки това е лъжа. Фалшив е, защото едновременно с него съществува друг, истински свят. А нашият е лъжовен и измамен. Струва ми се, че реалността и лъжата са две думи за едно и също нещо.
— Може наистина да има друг свят — рече дрезгаво Полекраб. — Видението също ли ти се стори истинско и фалшиво едновременно?
— Само истинско, защото тогава още не бях прозрял. Беше истинско, затова онова не може да е Суртур, който няма нищо общо с тъдявашната реалност.
— А барабанът беше ли истински?
— Чух ударите с ушите си и ми звучаха като истински. Но имаше нещо особено в тях и затова смятам, че те със сигурност произхождат от Суртур. Той няма вина, че не съм ги чул правилно, причината е в мен.
— Ако Суртур е решил да говори с теб по този начин — изръмжа Полекраб, — то явно иска да ти каже нещо.
— Какво друго да си помисля? — съгласи се Маскул и додаде: — Кажи ми, Полекраб, как мислиш, дали ме призовава за живот след смъртта?
Старият мъж се размърда притеснен.
— Аз съм рибар — рече той, след като помисли. — И аз, както и всички, живея от онова, което убивам. Животът въобще ми се струва объркан. Или може би животът тук е лош и неправилен, а светът на Суртур не предлага живот, а нещо Друго.
— Да, но дали смъртта ще ме заведе до този свят, където и да се намира?
— Не питай живите, попитай някой мъртвец — отвърна Полекраб.
— В гората чух музика и видях светлина, която не идваше от тукашния свят — продължи Маскул. Бяха прекалено силни за сетивата ми-и трябва да съм останал в безсъзнание доста дълго. Имах и видение — аз бях убит, а Найтспор продължи сам да върви към светлината.
— Има над какво да поумуваш — разнесе се характерният дрезгав глас на Полекраб.
Настъпи кратко мълчание, нарушено от Маскул.
— Толкова силно усещам лъжата на тоя живот, че ми иде да се самоубия — призна той.
Рибарят остана безмълвен и неподвижен. Маскул легна по корем, подпря лице с длани и се загледа пред себе си.
— Как смяташ, Полекраб, може ли човек, докато е в тялото си, да се доближи до другия живот толкова близо, както се случи с мен?
— Аз съм невежа, странниче, и не мога да отговоря. Има мнозина други, пътешественици като теб, които сигурно знаят.
— Къде са те? Искам да се срещна с тях.
— Нима мислиш, че ти си направен от едно, а останалото човечество е замесено от друго тесто? — подметна Полекраб.
— Не съм толкова самонадеян — отвърна Маскул. — Всички хора вероятно се стремят към Муспел, но най-често без да го съзнават.
— И объркват посоката — заяви Полекраб.
Маскул го погледна удивен и го попита защо.
— Казах го не защото знам — заговори Полекраб, — аз не съм мъдрец. Сега си спомних какво ми рече Брудвиол веднъж, когато бях млад, а той вече бе поостарял. Че Кристалния се опитва да превърне всички неща в едно и че както и да се опитват да избягат, формите му пак ще стигнат до него и ще станат на нови кристали. Движението на формите (което наричаме „разделяне“) се ражда от несъзнателното им стремление да открият Суртур, но ги води в обратната посока. Защото светът на Суртур не е отсам едното, което е начало на самия живот, а е отвъд. За да стигнем до него, трябва да преминем през единния. Първо трябва да се откажем от своето аз и да се слеем със света на Кристалния. Дотук е първият етап на пътуването; за мнозина добри люде обаче това е цялото пътуване… Доколкото си спомням, тъй рече Брудвиол, но тогава бях млад и съвсем неопитен, та може да съм забравил думите и да не съм схванал смисъла им.
Маскул го изслуша внимателно и остана замислен.
— Разбрах те — обади се той. — А какво означава „да се слеем със света на Кристалния“? Ако този свят е фалшив, трябва ли и ние да ставаме фалшиви?
— Не съм го питал. Очевидно и ти, както и аз, не си в състояние да отговориш на този въпрос.
— Навярно е искал да каже, че всеки от нас поотделно живее в собствен фалшив свят, свят на мечти, на стремежи и на изкривени възприятия. Попаднали в големия свят, ние със сигурност няма да загубим нищо, нито истината, нито реалността.