Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
Този път при „хой“ нейните ръце бяха свити, а неговите разперени.
— Глоба, глоба! — извикаха девойките. Тя огледа тревожно костюма си, питайки:
— Какво мога да дам?
— Игла за коса — посъветва я Дик и една от кокалените й игли се присъедини към шапката му в полата на Лют.
— Ей, че досадно! — възкликна тя, когато там отиде и последната й игла, тъй като беше сбъркала седем пъти, а Дик веднъж. — Не разбирам защо съм толкова бавна и глупава. Освен това, Дик, ти си много ловък. Никога не мога да те надхитря и да отгатна какво ще направиш.
Отново изпяха песента. Тя изгуби и в отговор на възмутеното „Паола!“ от страна на мисис Тъли даде глоба едната си шпора, като обеща, че след като отиде и другата, ще даде ботуша си. Тя позна последователно три пъти и това принуди Дик да даде ръчния си часовник и двете си шпори. Сетне пък тя изгуби ръчния си часовник и втората шпора.
— „Джонг — Кина, Джонг — Кина“ — започнаха отново те, докато мисис Тъли ги увещаваше:
— Виж какво, Паола, трябва вече да спреш. Дик, засрами се.
Но Дик, като нададе едно тържествуващо „хой!“, спечели и се разсмя заедно с другите, а Паола свали едната от светлите си ботушки и я прибави към купчинката в полите на Лют.
— Няма нищо, лельо Марта — успокояваше Паола мисис Тъли. — Мистър Уеър го няма, а той единствен би се възмутил. Хайде пак, Дик. Няма само ти да печелиш. „Джонг — Кина, Джонг — Кина“ — поде тя с мъжа си.
Припевът, отначало бавен, постепенно се бе ускорил. Вече го изпълняваха едва ли не в скороговорка — пляскаха ръце тъй бързо, че ударите на дланите се сливаха в неспирна поредица. От слънцето и от въздуха при играта засмяното лице на Паола беше поруменяло.
Евън Греъм, ням зрител, се чувствуваше засегнат и вътрешно негодуваше. От гейшите, в японските чайни на времето бе научил „Джонг — Кина“ и въпреки свободните нрави, приети в Голямата къща и в семейството Форест, дразнеше се, че Паола взема участие в такава игра. В момента и през ум не му минаваше, че ако играеха Лют, Ернестина или Рита, той би бил само любопитен да види докъде ще стигне увлечението. Едва по-късно можа да осъзнае, че се бе засегнал и негодуваше само защото играе не друг, а Паола — че в мислите му тя вече заемаше по-голямо място, отколкото той си даваше сметка. В момента чувствуваше само, че се ядосва, и трябваше съзнателно да се овладее, за да не възнегодува.
Табакерата и кибритът на Дик, заедно с другия ботуш, колана, брошката и годежния пръстен на Паола бяха вече в купчинката проиграни вещи. С мъченическо примирение, изписано на лицето й, мисис Тъли мълчеше.
— „Джонг — Кина, Джонг — Кина“ — продължи смеешком да пее Паола, а Греъм чу Ернестина засмяна да казва на Бърт:
— Не виждам какво друго й остава да свали от себе си.
— Нали я знаеш каква е — чу той Бърт да отговаря. — Увлече ли се, не спира, а изглежда, че наистина се е увлякла.
— „Хой!“ — извикаха едновременно Паола и Дик, като протегнаха ръце.
Но ръцете на Дик бяха стиснати, а нейните отворени. Греъм гледаше как тя напразно търси по себе си нещо, което би могла да свали.
— Хайде, лейди Годива — заповяда Дик. — Пя, танцува — сега плати на свирача.
„С ума си ли е този човек? — помисли Греъм. — Да постъпва така с жена си, при това с такава жена като нея.“
— Добре — въздъхна Паола и пръстите й нервно опипаха копчетата на блузата. — Щом трябва, няма как.
Изпълнен с негодувание, Греъм извърна очи, решил да не гледа повече. Последва момент, в който чувствуваше, че всеки със затаен дъх чака какво ще стане. Изведнъж Ернестина, а след нея всички останали прихнаха да се смеят. Бърт извика: „Нагласен номер!“ Греъм не издържа повече и бързо погледна. Малката стопанка бе свалила блузата си и от кръста нагоре беше по бански костюм. Очевидно беше го облякла нарочно под костюма за езда.
— Хайде, Лют, сега е твой ред — подкани я Дик.
Но Лют, която не се бе подготвила по такъв начин за „Джонг — Кина“, се изчерви и заедно с другите момичета се отдалечи към кабините за преобличане.
Греъм видя как Паола застава на върха на дванадесетметровата кула и с красив скок се гмурва в басейна. Той чу Бърт да казва с възхищение: „Истинска Анет Келерман!“ и още огорчен от шегата, която за малко не го изкара из търпение, се замисли колко странна и чудна беше тази жена — Малката стопанка на Голямата къща. Той заплува под вода надлъж по басейна с бавни движения и с отворени очи, за да следи дъното, което постепенно ставаше по-плитко. Сети се, че не знае нищо за нея. Тя беше жената на Дик Форест — това бе всичко, което му бе известно. Къде се бе родила, как и къде бе протекъл животът й — за всичко това той нищо не знаеше.