Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
— Дойдохме само да видим дали всичко е наред — обясни Дик. — Сега да се махаме. Бърт, вие водите. Евън, следвам ви.
Един по един те се спуснаха в тъмната вода и изплуваха пак на повърхността. Мисис Тъли се бе изправила на края на басейна.
— Ако се бях сетила, че това е един от вашите номера, Дик Форест… — започна тя.
Но Дик, без да й обръща внимание, с неестествено спокойствие даваше нареждания на мъжете — достатъчно силно, за да го чуе тя.
— Трябва да действаме организирано. Вие, Бърт, и вие, Евън, с мен! Започваме от този край, движим: се успоредно на два метра един след друг и претърсваме дъното напряко. След това се обръщаме и повтаряме още веднъж.
— Гледайте да не се преуморите, господа — извика мисис Тъли и започна да се смее. — А вие, Дик, направо излизайте. Искам да ми издърпам ушите.
— Погрижете се за нея, момичета — извика Дик. — Хваща я истерия.
— Още не, но ще ме хване — засмя се тя.
— По дяволите, госпожо, тук няма нищо смешно! — задъхано промълви капитан Лестър, готвейки се отново да изследва дъното.
— Наистина ли сте посветена в тайната, лельо Марта? — запита Дик, след като храбрият моряк се бе спуснал във водата.
Мисис Тъли кимна.
— Но продължавайте, Дик, имате още една жертва. Майката на Елзи Коулън ми обясни всичко миналата година в Хонолулу.
Едва след като изтекоха единадесет минути, усмихнатото лице на Паола се показа на повърхността. Като се преструваше на изтощена, тя бавно изпълзя навън и задъхана се строполи до леля си. Капитан Лестър, наистина изтощен от тежките усилия при спасяването, внимателно се взря в Паола, след това се запъти към близкия стълб и със сломен вид удари три пъти глава в бетона.
— Боя се, че не можах да остана десет минути под водата — каза Паола. — Но не беше и много по-малко, нали, лельо Марта?
— Ако питаш мен, ти изобщо не си стояла под водата — отговори мисис Тъли. — Дори се учудвам, че си се намокрила… Хайде, хайде, дишай нормално, детето ми. Излишно е да правиш театър. Спомням си, като младо момиче пътувах из Индия и там имаше секта факири, които скачаха в дълбоки кладенци и стояха под водата много по-дълго от теб, наистина много по-дълго.
— Ти си знаела! — извика нападателно Паола.
— Но ти не знаеше, че аз знам — отвърна леля й. — Ето защо поведението ви е престъпно. Не помислихте ли, че съм жена на възраст и сърцето ми не е здраво…
— Но милата ти глава е тъй здрава, че никой не може да те излъже — извика Паола.
— Ще ми се да ти издърпам ушите.
— А на мен дваж по ми се ще да те прегърна тъй, както съм мокра — отвърна със смях Паола. — Във всеки случай изиграхме капитан Лестър… Нали, капитане?
— Не ми говорете — промълви мрачно юначният моряк. — Сега съм зает, обмислям отмъщението си. Що се отнася до вас, Дик Форест, колебая се дали да хвърля във въздуха вашия краварник, или да прережа сухожилията на Планинеца. Може би ще сторя и едното, и другото. Междувременно отивам да ритна кобилата, която яздите.
Дик на Немирница и Паола на Сърна яздеха един до друг към Голямата къща.
— Харесва ли ти Греъм? — запита той.
— Чудесен е — беше нейният отговор. — Той е от твоя тип, Дик. Всестранно развит като тебе и носи отпечатъка на широкия свят: плувал е по всички морета, чел е много книги, видял е много неща. Освен това има артистичен усет и е с широки интереси. А е и много забавен. Забелязал ли си усмивката му? Заразителна. Иска ти се да се засмееш заедно с него.
— Да — кимна Дик утвърдително, — но той е видял живота не само от веселата му страна — това е отпечатано на лицето му.
— Да… личи в ъгълчетата на очите му непосредствено след като се е усмихнал. Не са точно следи на умора, а по-скоро старите вечни въпроси: Защо? За какво? Струва ли си? Защо е всичко това?
На опашката на кавалкадата разговаряха Ернестина и Греъм.
— Дик е дълбок човек — казваше тя. — Вие не го познавате много добре. Той е много дълбок. Аз го познавам малко. Паола го знае добре. Но малцина други успяват да видят у него онова, което е под повърхността. Той е истински философ и притежава самообладанието на стоик или англичанин. Така може да играе дадена роля, че да измами цял свят.
При дългите греди на коневръза, където се събраха всички, за да слязат от конете, Паола се заливаше от смях…
— Продължавай, продължавай! — подканяше тя Дик.
— Още, още! Тя ме обвиняваше, че ще си изчерпя речника, като кръщавам прислужниците по моята система — поясни той.