Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
Като се връщаше крадешком по извитата стълба към стаята за музика, Паола се усмихваше при мисълта за изнамереното от Дик разрешение. Тя беше подтисната, но не поради положението на рудниците „Харвест груп“. Още от женитбата им постоянно имаше някакви неприятности около наследените от Дик мексикански мини. Подтиснатостта й се дължеше на това, че сутрешната им среща не можа да се състои. Но лошото й настроение се разсея, като видя Греъм, който се бе застоял с Уеър при пианото, но при появяването й показа явно намерение да си излезе.
— Не бягайте — каза настоятелно тя, — останете и вижте как усърдно работят хората и дано това ви подтикне да се заловите с онази книга, за която ми е разправял Дик.
ГЛАВА XVI
По време на обеда лицето на Дик с нищо не издаваше, че той има някакви неприятности във връзка с „Харвест груп“ и никой не би могъл да отгатне, че Джеръми Брекстън бе дошъл да докладва за друго нещо, а не за богати печалби. Адолф Уейл си бе заминал със сутрешния влак — признак, че работата, която го бе довела при Дик, е била свършена в неимоверно ранен час, обаче Греъм завари на масата дори по-голяма компания от предишната. Освен някоя си мисис Тъли, пълна и възрастничка светска дама, която Греъм не можа да схване точно каква е, бяха дошли и трима нови мъже, за които той разбра по нещичко. Те бяха: мистър Гълхъс, ветеринар на държавна служба; мистър Дикън, художник-портретист, види се, известен по Тихоокеанското крайбрежие; и мистър Лестър, който близо преди двадесет години е бил шкипер на яхтата на Дик и го е учил на мореплаване.
Обедът привършваше и Брекстън поглеждаше часовника, си, когато Дик каза:
— Джеръми, искам да ви покажа какво съм измайсторил. Ще отидем веднага. Ще имате време за влака, тъй като мястото е на пътя ви.
— Нека се съберем цяла компания и да отидем всички — предложи Паола. — Аз самата горя от любопитство, Дик държи тази работа в голяма тайна.
Дик кимна одобрително и тя веднага разпореди да се приготвят автомобили и да се оседлаят коне.
— За какво се касае? — запита Греъм, когато тя нареди необходимото.
— О, едно от чудесата на Дик. Той все измисля по нещо ново. Това е някакво изобретение. Той се кълне, че то ще направи цяла революция в земеделието, впрочем в дребното земеделие. Имам обща представа за него, но още не съм го видяла осъществено. Беше готово преди седмица, но работата се забави поради някаква жица или друга техническа подробност.
— То може да донесе милиарди… стига само да проработи — усмихна се Дик от отсрещната страна на масата. — Милиарди за фермерите от цял свят и може би някакъв процент за мене… стига само да проработи.
— Но какво е то? — запита О’Хей. — Музика в оборите, та кравите да се доят по-лесно.
— Всеки фермер ще може сам да оре, докато си седи на терасата — отговори загадъчно Дик. — Всъщност това с спестяващо труда средно стъпало между земеделското производство и чисто лабораторно произвеждане на храни. Впрочем почакайте, докато го видите. Знаете, Гълхъс, цялото ми стопанство ще отиде по дяволите, ако изобретението ми се окаже успешно, защото ще замести труда на коня на всеки собственик на десетакрово стопанство.
С автомобили или на коне цялата компания отиде на една миля от млекарското стопанство до едно равно оградено поле, което според думите на Дик беше точно десет акра.
— Ето ви фермата с един човек и без никакъв кон — каза той, — където фермерът си седи на терасата. Моля, представете си мислено терасата.
В средата на фермата се намираше солиден железен стълб, висок най-малко двадесет фута, закрепен с въжета ниско над земята. Тънка желязна жица бе опъната от един барабан на върха на стълба до самия край на нивата и бе прикрепена към лоста на малък газолинов трактор. Около трактора се суетяха двама механици. Дик им даде знак и те включиха мотора.
— Това е тераската — каза Дик. — Представете си, че всички ние тук сме онзи бъдещ фермер, който седи на сянка и чете сутрешния вестник, а плугът си оре самичък, без никакъв човек и без никакъв кон.
Ненаправляван от никого, барабанът на върха на стълба намотаваше съвсем самостоятелно жицата в средата, а тракторът, като описваше кръгове или по-право, като се движеше по извиващата се навътре спирала, чийто радиус се определяше от дължината на жицата, прокарваше по нивата една-единствена бразда.
— Никакъв кон, никакъв тракторист, никакъв орач, само фермерът, който да натиска лоста и да пуска в движение трактора — обясняваше с възторг Дик, докато тайнственият механизъм разораваше кафявата почва и продължаваше, ненаправляван, да описва вече по-малки спирали към центъра на нивата. — Ореш, браниш, преобръщаш почвата, сееш, ториш, жънеш — все от тераската. А там, където фермерът може да използува енергията на електрическа станция, достатъчно е той или жена му да натисне копчето и след това може да продължи да си чете вестника, а жена му да си точи баницата.