Малката стопанка на голямата къща

Паола си представи как Дик вдига презрително рамене, когато го чу да казва:

— Бедата е там, че в мината имаме още злато и само ние можем да го извлечем. Мексиканците не могат да направят това. Нямат достатъчно мозък. Едничкото нещо, което имат, е оръжие, и ни заставят да им пускаме в джоба повече, отколкото изкарваме. Само едно нещо ни остава, Джеръми. За около една година ще забравим всякаква печалба, ще разпуснем работниците, като задържим само техниците, и ще продължаваме да изпомпваме водата.

— Подметнах това на Арансо — прогърмя гласът на Брекстън — и какво ми отговори той? Че ако разпуснем пеоните, той ще се погрижи и техниците да изоставят работата и тогава нека мината се наводни и нека си я чукаме в главите… Последното той не каза, само се засмя, но усмивката му означаваше точно това. Като нищо щях да му извия жълтия врат, само че на следния ден вместо него в канцеларията щеше да дойде друг патриот и сигурно щеше да се опита да ни изстиска още повече. Така Арансо получи своя „пай“ и на всичко отгоре, преди да се присъедини към главната банда на Хуарес, позволи на хората си да отвлекат триста наши мулета. Да, мулета за триста хиляди долара, и то след като му дадох рушвет.

— Кой е сега водачът на революционерите в нашия район? — чу Паола съпруга си да запитва с такава острота в тона, която, както й беше известно, означаваше, че той е уловил нишките на едно заплетено положение и вече пристъпва към действие.

— Раул Бена.

— Какъв чин има?

— Полковник, събрал е около себе си към седемдесет пройдохи.

— Какво е работил по-рано?

— Овчар.

— Много добре. — Дик говореше бързо и отсечено. — Ще трябва да играете роля. Дайте си вид на патриот. Върнете се там колкото е възможно по-бързо. Дайте рушвет на този Раул Бена. Той ще разбере играта ви, иначе няма да е мексиканец. Дайте му рушвет и му кажете, че ще го направите генерал, втори Виля.

— Господи, но как? — запита Джеръми Брекстън.

— Като го сложите начело на армия от пет хиляди души. Разпуснете работниците. Накарайте го да състави от тях доброволческа армия. Ние сме в безопасност, тъй като работата на Хуерта е спукана. Уверете го, че сте истински патриот. Дайте на всеки работник пушка. С това ще се изръсим за последен път и то ще докаже, че сте патриот. Обещайте на работниците, че всичките ще ги вземете отново на работа, когато войната свърши. Нека те и Раул Бена тръгнат с вашата благословия. Оставете само толкова хора, колкото са нужни за изпомпването на водата. Вярно, че за година или повече няма да имаме печалба, но не ще понасяме и загуба. И в края на краищата може би няма да се наложи да наводним мината.