Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
— Не мислите ли, че кобилата ви съвсем ще отвикне от чуждо присъствие? — пошегува се той.
Паола се засмя и поклати глава.
— В такъв случай — заяви той твърдо — изгарям от желание да изляза на езда с вас.
— Но тук са Лют, Ернестина, Бърт и всички останали.
— Тези места са нови за мен — настоя той. — А човек най-добре опознава едно място чрез хората, които го знаят. Видях нещата с очите на Лют, Ернестина и всички останали; но много други неща още не съм видял, а мога да ги видя само през вашите очи.
— Интересна теория — отговори тя уклончиво. — Нещо като чародейство, пренесено на географска почва.
— Но без лошите последици на чародейството — веднага съобрази да отговори той.
Тя се забави, преди да отговори. Гледаше го открито, право в очите, и той разбра, че думите й са грижливо обмислени и претеглени.
— Колкото за това, не знам — ограничи се да каже тя накрая; но въображението му се залови за тези думи — той искаше да ги разтълкува и да проникне в скрития им смисъл.
— Но за толкова много неща имаме да говорим — възрази той отново. — Толкова неща, за които ние… трябва да говорим.
— Разбирам — отговори тя спокойно и го погледна пак тъй открито и направо.
„Значи тя разбира“ — каза си той и тази мисъл го парна като огън. Тя се запъти към къщата и се засмя студено и предизвикателно, но езикът му не можа да реагира достатъчно бързо.
Гостите на Голямата къща намаляха още повече. След няколкодневен престой лелята на Паола, мисис Тъли, отпътува за голямо разочарование на Греъм — от нея той се бе надявал да узнае за Паола неща, които го интересуваха. Предполагаха, че отново ще дойде и ще постои повече, но тя заяви, че току-що се е завърнала от Европа и е длъжна да посети мнозина, а едва ли след това ще може да гостува там, където й е приятно.
Критикът О’Хей трябваше да остане още няколко дни, за да се оправи от катастрофалните последици на една офанзива на тема музика, поведена срещу него от философите. Всичко бе замислено и нагласено от Дик. Сражението започна рано привечер; когато една случайна забележка на Ернестина даде възможност на Аарън Хенкок да изстреля първия залп срещу най-съкровените убеждения на О’Хей. Дар Хиал, смел и жаден за бой съюзник, нападна откъм фланг и контрира О’Хей с теорията си за произхода на музиката. И битката продължи да се разгаря, докато горещият ирландец, когото двоицата ловки жонгльори на логиката жестоко измъчиха, с искрено облекчение прие любезната покана на Терънс Макфейн да се уединят на спокойствие в пушалнята, наречена „Еленовата стая“, за да могат далеч от тия варвари, под благотворното въздействие на чаша уиски със сода, задушевно да си поговорят за истинската музика. В два часа след полунощ, залитащ и с блуждаещ поглед, О’Хей стигна до стаята си с помощта на Терънс, който стъпваше уверено и бе напълно трезвен.
— Няма нищо — каза по-късно Ернестина на О’Хей. Видял веселите искри в очите й, той се досети за заговора. — Това трябваше да се очаква. Тези многословни философи могат дори светец да накарат да се пропие.
— Мислех, че с Терънс ще бъдете в сигурни ръце — извиняваше се коварно Дик. — Нали и двамата сте ирландци. Забравих, че Терънс е закоравял. Знаете ли, след като ви казал лека нощ, той дойде при мен да си побъбрим. И беше непоклатим като скала. Между другото спомена, че сте пийнали малко и аз… аз… въобще не предположих, че по негова вина ще бъдете неразположен.
Когато Лют и Ернестина отпътуваха за Санта Барбара, Бърт Уейнрайт и сестра му се сетиха, че отдавна не са навестявали дома си в Сакраменто. Същия ден пристигнаха двама художници под покровителството на Паола. Те малко се виждаха, по цял ден скитаха из местността с кабриолет и димиха с дългите си лули в Еленовата стая.
Охолният и приятен живот в Голямата къща течеше все тъй безшумно. Дик работеше. Греъм също. Паола продължаваше уединението си. Мъдреците от мадрьоновата гора се отбиваха и вечерите с тях протичаха в дълги разговори, прекъсвани само когато Паола им свиреше. Продължаваха да устройват ненадейни излети до Сакраменто, Уикенбърг и други градове в долината, но това никога не затрудняваше О’Джой и останалите прислужници, които — Греъм сам видя — съумяваха за двадесет минути да приготвят безупречна вечеря за две дузини нечакани гости. Макар и рядко, имаше вечери, когато на масата сядаха само Дик, Греъм и Паола. Лягаха си рано и двамата мъже прекарваха в разговор не повече от час, а Паола свиреше нежни мелодии на пианото и се оттегляше дори преди тях.
Но една лунна вечер, когато пристигнаха вкупом семействата Уотсън, Мейсън и Уомбълд, всички карета за бридж се попълниха и Греъм остана без партньор. Паола беше на пианото. Отправил се към нея, той зърна как в очите й проблесна и мигом изчезна радост от това, че го вижда. Не се изплъзна от погледа му как тя понечи да се изправи, но навреме се овладя и остана на мястото си.