Малката стопанка на голямата къща

Веднъж се отби в концертната стая, след като бяха изпълнили една песен от Шуман и Уеър току-що бе излязъл. Греъм завари Паола още на пианото, захласната и със замечтан израз. Тя го погледна тъй, сякаш не го познаваше, направи механично усилие да дойде на себе си, разсеяно промълви няколко безлични думи и излезе от стаята. Въпреки че се дразнеше и засягаше, Греъм се мъчеше да си внуши, че тя е захласната само от музиката, че в душата й още звучи току-що изсвирената мелодия. Но против волята си разсъждаваше, че жените са странни същества и могат да бъдат най-непоследователни и своеобразни в любовта си. Нима беше изключено този младеж да е обаял с музиката си именно жената в нея?

След като Уеър отпътува, Паола Форест се уедини почти напълно в помещенията си зад вратата без дръжка. Както Греъм успя да разбере от домашните, в това нямаше нищо необичайно.

— Паола е жена, която прекарва много добре сама със себе си — поясни Ернестина — и често се усамотява за известно време. Тогава единствен Дик я вижда.

— Което не е много ласкателно за останалите — усмихна се Греъм.

— Но затова пък е толкова приятна, когато отново се върне при тях — отговори Ернестина.

Тълпата гости, залели Голямата къща, намаляваше. Все още идваха неколцина приятели или хора по работа, но повечето бяха отпътували. Благодарение на О’Джой и неговите прислужници-китайци домакинството на Голямата къща вървеше тъй безшумно и безупречно, че гостите не обременяваха особено домакините и се забавляваха повечето сами.

Дик рядко се появяваше до обед, и то само за момент, а Паола, която продължаваше уединението си, никога не се показваше преди вечеря.

— Лечение чрез почивка — засмя се Дик един преди обед и покани Греъм на двубой с боксови ръкавици, шпаги или рапири. — Сега е моментът — каза той на Греъм, докато си отдъхваха между рундовете — да се заемете с книгата. Аз съм един от мнозината, които с нетърпение очакват да я прочетат, и нетърпението ми е голямо. Вчера получих писмо от Хевли — напомня за нея и пита докъде сте стигнали.

И тъй, в своята стая на кулата Греъм подреди записките и снимките си, състави план за работа и се задълбочи в първите глави. Беше погълнат до такава степен, че неговият зараждащ се интерес към Паола би могъл да замре, ако не я срещаше всяка вечер на масата. Освен това, докато Ернестина и Лют отпътуваха за Санта Барбара, в следобедите плуваха или яздеха; отиваха с коли до пасищата по хълмовете Мирамар или до билото на планината Анселмо. Устройваха и други излети, понякога заедно с Дик, до басейна на реката Сакраменто, където работеха неговите големи драги, до язовирния строеж при Литл Кайоти и притоците на Лос Куатос или до землището от пет хиляди акра, които той бе разделил на стопанства от по двадесет акра, за да даде възможност на двеста и петдесет глави на семейства да намерят добро препитание от земята.

Греъм знаеше, че понякога Паола излиза на дълги самотни разходки и веднъж я завари при коневръза точно когато слизаше от Сърна.