Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
— И за да го усъвършенствате напълно — забеляза Греъм, — остава ви само да превърнете кръга в квадрат.
— Да — съгласи се мистър Гълхъс, — при сегашното положение, когато се описва окръжност в квадратна нива, прахосва се доста земя.
По лицето на Греъм личеше, че той пресмята нещо наум, и след малко каза:
— Загубата е горе-долу три акра на всеки десет.
— Така е — съгласи се Дик, — но нали някъде на тези десет акра трябва да се намира тераската на фермера. А тераската, това е къщата, хамбарът, птичарникът и различните пристройки на стопанството. Много добре. Вместо да върви по утъпкания път и да строи всички тези неща в центъра на десетте си акра, нека той ги построи на трите акра по края на парцела. А нека там засади и овошки, дървета за сянка и малинови храсти. Помислете си, обичайната практика сградите да се строят в средата на един правоъгълен десетакров парцел го принуждава да оре около центъра в неправилни правоъгълници.
Гълхъс кимаше възхитено:
— Така, така. А трябва да се държи сметка и за пътя от центъра до шосето или за правото за преминаване. Това също къса оранта от орната площ. Надробява десетте акра на по-малки правоъгълници и оскъпява земеобработването.
— Защо и мореплаването не можеше да се автоматизира по същия начин — добави капитан Лестър.
— Или рисуването на портрети — изсмя се Рита Уейнрайт, като погледна многозначително мистър Дикън.
— Или музикалната критика — забеляза Лют, без да поглежда когото и да било, но с такъв подчертан намек за състава на компанията, който предизвика О’Хей да допълни:
— Или просто умението да бъдеш очарователна млада жена.
— Колко струва едно такова приспособление? — запита Джеръми Брекстън.
— В настоящия момент ние бихме могли да го произвеждаме и продаваме, с надлежната печалба, за петстотин долара. А ако се въведе в обща употреба и се приложат съвременни фабрични методи в широк мащаб — триста. Но, да речем, петстотин. И ако сложим петнадесет процента за лихви и погашения, то ще струва на фермера седемдесет долара годишно. Кой стопанин на десетакров парцел, със земя за двеста долара, който си води счетоводство, може да поддържа кон за седемдесет долара годишно? И на всичко отгоре тракторът му спестява труд, личен или наемен, най-малко за двеста долара годишно.
— Но какво го направлява? — запита Рита.
— Барабанът на стълба. Механизмът му е градуиран според дължината на радиуса и мога да ви уверя, че за това трябваше да се направят доста сложни изчисления. Като се навива около барабана и се скъсява, жицата притегля трактора към центъра.
— Могат да се противопоставят доста възражения срещу масовата му употреба дори от страна на дребните фермери — каза Гълхъс.
Дик кимна утвърдително.
— Разбира се — отвърна той. — Отбелязал съм и съм категоризирал над четиридесет такива възражения. И мога да ви посоча още толкова против самата машина. Ако тя се окаже сполучлива, ще е необходимо много време за усъвършенстването и въвеждането й в обща употреба.
Вниманието на Греъм бе раздвоено: той ту наблюдаваше обикалящия в кръг трактор, ту поглеждаше крадешком Паола, която заедно с коня си представляваше същинска картина. Сега тя яздеше за първи път Сърна — кобилата, която Хенеси бе обяздил специално за нея. Греъм се усмихна, като се възхищаваше вътрешно на женствеността й; дали защото Паола си бе приготвила специален костюм за кобилата, или бе избрала най-подходящия, но резултатът бе наистина блестящ.
Денят беше топъл и вместо обичайния костюм за езда тя носеше кремава ленена блуза с бяла обърната яка. Къса пола, наподобяваща долната част на амазонска дреха, стигаше до коленете й, а от коленете до прелестните малки светли ботушки с шпори се показваха опънати панталони за езда. Полата и панталоните бяха от светлобежово копринено кадифе. Меките бели ръкавици съответстваха по цвят на яката. Паола беше без шапка, като косата й бе опъната и събрана в кок край ушите, ниско на врата.
— Не разбирам как успявате да запазите кожата си тъй бяла, когато толкова се излагате на слънцето — осмели се да забележи Греъм.
— Но аз съвсем не я излагам — усмихна се тя и белите й зъби заблестяха. — Искам да кажа, че излагам така лицето си само няколко пъти в годината. Бих го правила с удоволствие, защото много обичам слънцето да обагря косите ми, но не дръзвам да се оставя цяла да почернея.