Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
Кобилата се разскача; лекият ветрец развя полата, й и разкри закръгленото коляно, плътно обвито от тесния панталон. Като гледаше как то се притискаше здраво към новото английско седло от светлобежова свинска кожа, за да отговаря по цвят на коня и на облеклото на ездачката, Греъм отново видя във въображението си как закръгленото бяло коляно се притискаше в изпъкналите мускули на плуващия Планинец. Когато магнетът на трактора нещо се повреди и механиците се засуетиха около него сред полуизораната нива, компанията, предвождана от Паола, остави Дик при изобретението му и се отправи да разгледа дворовете на домашните животни, на път за плувния басейн. Мистър Крелин, завеждащ свиневъдството, им показа Леди Айлтън, която наред с огромното си тлъсто потомство от единадесет наскоро родени прасенца предизвика най-различни искрени похвали, докато пък самият той с умиление повтори най-малко четири пъти:
— И нито едно завързаче, нито едно.
Те разгледаха и други великолепни свине за разплод от най-различни породи — беркшайъреки и Дюрок-Джързи, — докато се измориха, а след това пък отидоха при току-що родените козлета и агнета, при дебелите овци и овни. Един след друг завеждащите отделните центрове бяха предупреждавани по телефона от Паола, че им идват гости, така че мистър Менсън ги чакаше да им покаже грамадния Крал Поло и неговият харем от широкогърбести късороги крави, както и харемите на другите бикове, които само малко отстъпваха на Крал Поло по величественост и постижения. Паркмън и неговите помощници, грижещи се за биковете от породата Джързи, бяха на линия и показаха като на парад сензационния Дрейк, Златния Джоли, Фонтен царски, Оксфордския господар — все наградени на различни изложби, основатели и потомци на благородни и бележити фамилии, а така също Кралица Розария, Дамата на Златния Джоли, Гордостта на Олга, Герти от Мейтландз — също така взели различни награди и представителки на благородни, стари родове. А мистър Мендънхол, който се грижеше за шайърските коне, гордо им представи цяла редица мощни жребци, начело с Планинеца, и още по-дълга редица кобили, оглавявани от Принцеса Фодърингтън, известна със сребристо-звънливия си глас. Изведена беше дори старата Олдън Беси, майка на Принцесата — която изпращаха само на полудневна работа, — за да могат гостите да отдадат нужната почит на една такава забележителна кобила.
Наближаваше четири часът и Доналд Уеър, който нямаше слабост към плуването, се върна в Голямата къща с един от автомобилите, а мистър Гълхъс остана да разисква шайърските коне с мистър Мендънхол. Дик беше при басейна, когато компанията пристигна, и девойките веднага започнаха да го подканват настойчиво за новата песен.
— Не може да се каже, че песента е нова — обясни Дик и сивите му очи блеснаха лукаво, — нито пък е моя. — В Япония са я пели преди моето раждане и не се съмнявам, преди Колумб да е бил открил Америка. Също така тя е дует — дует-състезание, при което загубилият плаща глоба, Паола ще трябва да я пее с мене. Аз ще ти покажа. Седни там, така. А всички вие се съберете наоколо и също седнете.
Все още в костюм за езда, Паола седна на бетонната плоча, с лице към съпруга си, в средата на кръга от слушатели. По негово указание, като следеше движенията му, тя плесна ръце по коленете си, сетне длан о длан, после своите длани о неговите, както играят децата. Тогава той изпя песента, която беше кратка и която тя бързо схвана, като пееше с него и пляскаше в такт. Мелодията имаше източен характер, лесно се запомняше, пееше се бавно, почти монотонно, но в нея имаше нещо възбуждащо за слушателите:
Последната сричка „хой“ се изричаше внезапно, устремно, с цяла октава по-високо от мелодията, и в същото време Паола и Дик трябваше да прострат бързо ръцете си един към друг, със свити или с разтворени длани. Същината на играта беше, че в секундата, когато се извикваше „хой“, ръцете на Паола трябваше да бъдат в същото положение като ръцете на Дик — свити в юмрук или разперени. Първия път това й се удаде, като ръцете и на двамата бяха свити, при което той свали шапката си и я подхвърли в полата на Лют.
— Аз плащам глоба — обясни той. — Хайде, Поли, отново. — И те отново запяха и запляскаха с ръце.