Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
— Не споменавай това прокълнато име. Проклет да е денят, когато стъпихме в това селище на набе.
Натан разбра, че това бе шаманът, който се бе опитал да излекува болните деца от мисията, а после бе запалил селото, опитвайки се да защити останалите. Шаманът сам призна, че е претърпял неуспех. Болестта продължаваше да поразява децата на яномамо.
— Защо дойде тук? Как стигна дотук?
— Тръгнах по стъпките на набе и открих кануто му. Видях как е боядисано. Разбрах, че е дошъл от това селище, а пък знам пътя дотук. Дойдох, за да потърся бан-али. За да им се предам. За да ги помоля да снемат проклятието си. — Решил, че е виновен за случилото се, шаманът бе дошъл да се жертва. — Закъснях обаче. Само една жена бе жива, когато дойдох — каза старецът и погледна към мястото на убийството. — Дадох й вода и тя ми разказа какво станало със селото.
Натан го погледна.
— Какво казва? — попита капитан Уоксмън. Натан му даде знак да не се обажда.
— Какво се случило?
— Белият човек бил открит от ловци преди три луни. Бил мършав и болен. Видели как е белязан и го взели в плен. Побояли се да не би да дойде в селото. Отнели му всичко и го пъхнали в клетка, която оставили дълбоко в джунглата, за да си го приберат кървавите ягуари. Ловците го хранели и се грижели за него, тъй като се страхували да повредят нещо, принадлежащо на бан-али. Набе обаче продължил да боледува. Месец по-късно синът на един от ловците също заболял.
Натан кимна. Болестта бе започнала да се разпространява.
— Тукашният шаман го обявил за прокълнат и поискал набе да бъде убит. Решили после да изгорят тялото му, за да успокоят гнева на бан-али. Една сутрин, когато отишли при клетката, я заварили празна. Мислели, че бан-али са си го прибрали, и се успокоили. Едва по-късно през същия ден установили, че едно от канутата им липсва. Вече обаче било късно. — Индианецът за миг замълча. После продължи: — В един от следващите дни детето на ловеца умряло, а после и други се разболели. Преди седмица жена, която се прибирала от градината, видяла знак на външната стена на постройката. Никой не знаел кой го е изписал. — Индианецът кимна към югозападната част на постройката. — Все още е там. Това е знакът на бан-али.
Натан го прекъсна и разказа набързо на останалите чутото от индианеца. Очите им се разшириха от удивление. Капитан Уоксмън нареди на Йоргенсен да огледа стената.
Докато го очакваха, Натан убеди капитана да освободи китките на шамана. Той се съгласи, тъй като човекът съвсем определено им помагаше. Шаманът се намести върху пода и с удоволствие отпи вода от една манерка.
Кели коленичи до Натан.
— От медицинска гледна точка са постъпили разумно. Като е държало Кларк в джунглата, племето всъщност го е поставило под карантина. Или обаче болестта станала по-заразна, или ловецът допуснал да се зарази от нея. Така или иначе болестта дошла тук.
— И племето изпаднало в ужас.
Появи се Йоргенсен. Лицето му бе мрачно.
— Старецът е прав. Върху стената има рисунка досущ като татуировката върху тялото на Кларк. Проклетото нещо обаче мирише отвратително, сякаш са го рисували със свински лайна. Вони много гадно.
Франк се обърна към Натан:
— Виж какво още знае шаманът. Натан кимна и се обърна към шамана:
— След като открили тази рисунка, какво направили? Шаманът се намръщи.
— Племето избягало през същата нощ. Обаче… Обаче нещо ги нападнало.
— Какво?
— Жената, която ми разказа това, почти умираше. Започна да говори неясно. Каза, че реката дошла да ги изяде. Те избягали, но нещо в реката ги преследвало и ги настигнало.
— Кое ги настигнало? Бан-али?
— Не. Жената не каза такова нещо.
— Кое в такъв случай?
Шаманът погледна Натан в очите, за да покаже, че говори самата истина.
— Джунглата. Тя каза, че самата джунгла ги нападнала. Натан се намръщи. Шаманът повдигна рамене.
— Друго не знам. Прокълнатата жена умря и нейният дух се присъедини към духа на племето й. На следващия ден, днес, видях как идвате по реката и реших да проверя кои сте — каза старецът и погледна към ягуара на Мани. — Обаче ме открихте. И аз мириша на смърт, както миришете и вие.
Натан се отпусна върху петите си. Погледна Мани. Биологът държеше Тортор на каишка. Котката бе разтревожена и се разхождаше напред-назад. Козината и бе настръхнала.
— Това е всичко, което му е известно — довърши превода Коуве.
Уоксмън даде знак на Йоргенсен да освободи и глезените на шамана.
— Какво мислиш за цялата тази история? — обърна се Кели към Натан.
— Не знам — промърмори той и се сети за телата, лежащи по течението на ручея. Досега бе мислел, че хората са били нападнати от нещо, дошло от другата му страна. Ако се вярваше обаче на жената, нападението дошло от самия поток.