Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
Изключено бе чак толкова да се е лъгала в него. Явно, че със забележката си относно Том Смит той само проверяваше как ще реагира. Защото само чрез въпроси можеше да разбере как се отнася тя с поданиците си. Всъщност нямаше от какво да се тревожи.
Но настроението й се развали и отговори на въпроса му с доста остър тон:
— Да, като лорд вие вземате почти всички решения.
— „Почти“ ли?
— Да не искате да се месите и в личните ми задължения? Според вас единствено с везмо и бродерия ли трябва да се занимавам? Ако е така, кажете го овреме.
Ранулф обаче замълча. Наблюдаваше нейните гневно святкащи очи, разтрепераното тяло и внезапно го заля вълна на възбуда. Боже милостиви, пак ли? Но желанието вече бушуваше вътре в него и нямаше спасение. Забрави и разговор, и лов, и всичко.
В този момент кучетата отново надушиха следата и ездачите заедно с Рейна ги последваха. За част от секундата в Ранулф се надигна безпричинен гняв — сякаш той самият е ловджийско гонче и е изгубил окончателно следата. Постепенно обаче започна да осъзнава, че не си струва да се ядосва. В ума му най-сетне кристализира простичката истина, истина, до която се добра най-сетне едва в този миг — Рейна дьо Шампани вече не съществуваше. Сега тя се казваше Рейна Фиц Хю и бе негова жена. Негова!
Заби шпори в слабините на коня и се понесе напред. Но целта му бе по-различна от тази на останалите ездачи.
Рейна се поотпусна. Реши, че е оставила Ранулф далеч назад и най-сетне той ще я остави на мира поне за известно време. Оказа се, че се е лъгала. Внезапно неговият кон изникна до нейния. Докато разбере какви са намеренията му, Ранулф грабна юздите от ръката й и кобилката на Рейна го последва към близкия храсталак.
Не ги е забелязал никой, бе първата мисъл, която мина през главата на младата жена. Участниците в излета продължаваха да яздят и изобщо не се извръщаха назад. Втората мисъл, която я споходи, я накара да пребледнее — защото си спомни за своето предизвикателно държане. Явно Ранулф се чувстваше обиден и се гласеше да я накаже на място заради непокорството й.
Но всъщност защо ще я наказва? Да, тя се разсърди и изрази яда си. Но все пак това не се случваше за пръв път. Струваше ли си да я бие за такива дреболии? Вероятно е сметнал, че сега може да се възползва от новопридобитото си право. Да, но нали в договора Ранулф се задължи да не я наказва с бой. Обаче я предупреди също, че не е изключено да й насини дупето, ако си го е заслужила.
Рейна пребледня още повече и се наведе напред, за да вземе отново юздите в ръце, но внезапно кобилката й спря зад неговия кон. Той скочи на земята и тя затаи дъх, вцепенена от ужас. Дори и за миг не помисли за бягство.
Възвърна дар слово, едва когато той я сграбчи за талията.
— Аз не съм искала да…
Опитът й да смири гнева му обаче се оказа неуспешен, тъй като той я дръпна грубо от седлото и я притисна към гръдта си. Устните му се впиха в нейните и тя почувства, че се задушава. Нима я целуваше? Да, можеше да се предположи, че той нарича тази процедура целуване. Увереността й обаче намаля, когато езикът му се сблъска с нейния. Опита се да изблъска напористия пришълец със своя език, но резултатът бе смайващ. Ранулф простена и я притисна още по-силно към себе си. Учуди се на самата себе си, тъй като не изпита никаква болка. Нещо повече — из тялото й пропълзя възбуда.
Коленете й омекнаха и не се възпротиви, когато той я постави на земята. Задиша на пресекулки, а мислите й се разлетяха сякаш във всички посоки. В мига обаче, в който главата й отново се избистри, тя забеляза, че мъжът й е проснал мантията върху пръстта и освен това е разпасал колана с меча. Той се захвана да съблича и долното си бельо, но тя го прекъсна.
— Какво…
Стихийните пламъци в погледа му я накараха да занемее.
— Вие моя съпруга ли сте… или не?
— Разбира се, ваша жена съм. Дори се омъжих за вас два пъти.
— Добре! Щом е така, ще се възползвам от правото си.
В очите й проблесна изненада.
— Кога? Сега ли?
Той повдигна рамене, но в погледа му нямаше безразличие.
— Млад съм, силен съм — нали точно това искахте?
— Да, но…
И отново не успя да продължи. Той я сграбчи през кръста, положи я върху мантията и пак започна да я целува. Някъде далеч в мозъка й се мярна мисълта, че все пак не е разумно господарят и господарката на Клайдън да се любят насред горите. Щом Ранулф спреше да я целува, за да я разсъблече, щеше да се открие възможност да го вразуми.
Каква заблуда! Защото той не спря да я целува и изобщо не я разсъблече. Просто с рязко движение свали гащичките й, дръпна и своите гащи и докато тя разбере какво става, проникна в нея. Облада припряно тялото й и стигна върха за по-малко от минута.