Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
В този миг вниманието й привлякоха звуци, които долетяха от леглото — с учудване забеляза, че дневната светлина е прогонила всички сенки от стаята. Едната от свещите, която бе запалила, за да си облече нощницата и да подготви „доказателството“ върху спалното бельо, угасна, но тя и не бе необходима вече. През нощта Рейна забрави да боядиса чаршафа и добре, че се събуди рано, за да приключи с този въпрос. Така „доказателството“ щеше да изсъхне навреме, още преди да се появят дамите, за да извършат традиционния ритуал по взимането на брачния чаршаф.
Двойният съпруг на Рейна се надигна в леглото. Челото му се смръщи и не се изглади дори когато съзря жена си в далечния ъгъл пред прозореца на бойницата.
— Криете ли се от мен, милейди?
— Как да се скрия от вас в пълен ръст и на светло, милорд?
Той изръмжа високо.
— А защо не ме събудихте?
Тя спусна крака на пода и веднага усети, че са се вцепенили.
— Още е рано, но ако искате, можете да станете и да се облечете. Не е ясно кога ще се появи нашата свита.
— Свита ли? А, да, съвсем забравих — рече той сухо. После спря поглед на няколкото едри капки кръв, които Рейна бе размазала на чаршафа и смръщи чело. — Не сте никак справедлива към моята мъжественост, милейди; все пак ви потопих в цяла локва кръв онзи път, не помните ли? Дали пък да не извадя истинския чаршаф?
Рейна не повярва на ушите си. Вероятно нейният вечно намръщен съпруг се шегуваше? О, сигурно се шегува, помисли си тя. Тя направи няколко крачки към него.
— Вие… вие наистина ли сте запазили чаршафа?
— Да, скътал съм си го в раклата и може би няма да е зле да го извадите от там. Този театър, който разиграхме, ме измъчваше през цялото време. Настоявам да кажете цялата истина на вашите хора.
За миг в очите й припламнаха огньове, но веднага след това тя се отпусна и успокои. И на нея измамата не й бе по сърце. След втората сватба вече не си струваше да поддържат лъжата.
— Добре, съгласна съм, те ще приемат истината най-охотно. Ще им съобщя официално още днес — Той изглеждаше стъписан от факта, че тя не възрази, но след кратко мълчание Рейна продължи: — Но с жените нещата стоят другояче. Не искам клюки и затова ще обясните на дамите, че добродетелността ми е извън всякакво съмнение. А чаршафите използвайте, както намерите за добре.
Тя си помисли, че Ранулф ще се възпротиви на предложението й, тъй като изглеждаше много сърдит, но той само кимна утвърдително. Всъщност, не бе чак толкова трудно да се общува с него, реши тя, и въздъхна облекчено. Все още не бе свършила обаче.
— Но обясненията, които дадох на сър Хенри, не бива в никакъв случай да се променят.
— А вие какво сте му казали?
— Че баща ми ви е избрал за мен. Тъкмо той излъга първи лорд Ги, обаче не желая да му излезе име на лъжец.
— А ако беше жив, щеше ли да ме одобри, милейди?
— Да. Мисля, че да.
— Значи сме единодушни и всичко си остава според уговорката.
— Добре. И след като, така да се каже, нещата се проясниха, си мисля, че е време да ме наричате по име. Помните ли го все още?
— А, значи малкият генерал отново тръгна в атака, и то с оръжията на подигравката. Само това ми липсваше за „добро утро“!
Рейна се вцепени.
— Това прозвище не ми се нрави, съпруже!
— В момента хич не ме интересуват предпочитанията ви, съпруго.
Тя начаса промени мнението си, че няма да й е особено трудно да му налага решенията си; понякога темпераментът му можеше да се сравни единствено с този на глигана.
— Не е редно да започваме деня с караници — рече Рейна хладно.
— На мен обаче ми харесва — отвърна той недружелюбно, вероятно само за да й противоречи.
— Наистина ли? Хм, значи от това се нуждаете за „добро утро“ — върна му тя репликата. — Така. А сега най-добре да ви оставя…
— Къде отивате?
Тя се спря насред път.
— Не мисля, че това ви…
— Къде, питам?
Значи вече не можеше да взима решения относно собствения си живот, така ли излизаше? Още когато предпочете Ранулф пред Ричард и Джон, мъже, които щеше лесно да подчини на волята си, й мина през ума, че нещо подобно може и да се случи.
Рейна въздъхна и се обърна към него.
— Вчера открих тук само тази рокля. — При тези думи тя посочи дрехата от бяло кадифе, която носеше предната вечер. — Искам да ида в бившата си стая и да се облека. Смятам също да разпоредя да донесат вещите ми тук, докато сме на лов — разбира се, ако не промените мнението си и не пожелаете да живеете сам в тези покои.
Тонът й го подразни — в гласа й сякаш трепна надеждата, че той ще се съгласи.