Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
Джейк не му обърна внимание и впери очи в Ихавод, който нагласяше очилата си и проучваше календара си.
— Можем ли да очакваме молба за промяна на мястото на делото? — попита той.
— Да.
— Това няма да промени нищо — каза Бъкли. — Където и да е, ще го осъдя.
— Запазете го за пред камерите, Руфъс — рече Джейк спокойно.
— Кой да ми говори за камери! — върна му го Бъкли. — Май че и на адвоката много му харесват.
— Моля ви, господа — рече Нуз. — Какви други искания към съда можем да очакваме от защитата преди делото?
Джейк се замисли за миг.
— Ваша светлост, засега нямам намерение да обсъждам тактиката на защитата. Току-що получихме обвинението и все още не съм го обсъждал с моя клиент. Очевидно е, че трябва да поработим над него.
— Колко време ви е необходимо?
— Шейсет дни.
— Подигравате ли се! — викна Бъкли. — Това някаква шега ли е? Ваша светлост, прокуратурата е готова да започне още утре. Шейсет дни е абсурден срок.
На Джейк му прекипяваше, но не каза нищо. Бъкли отиде до прозореца и недоумяващо замърмори под носа си.
Нуз проучваше календара си.
— Защо шейсет дни?
— Може би случаят ще се окаже сложен.
Бъкли се изсмя и продължи да клати глава.
— Значи ще пледирате за невменяемост, така ли?
— Да, сър. Ще е необходимо време, за да може мистър Хейли да бъде прегледан от психиатър. А после обвинението, естествено, ще настоява той да бъде прегледан и от техен специалист.
— Разбирам.
— Могат да възникнат и други въпроси преди процеса. Това е голямо дело и аз държа да съм сигурен, че разполагаме с достатъчно време за нужната подготовка.
— Мистър Бъкли? — обърна се съдията.
— За обвинението и след шейсет дни нищо няма да се промени. Ще бъдем готови. Можем да започнем и утре.
Нуз драскаше по календара си и оправяше очилата, кацнали на върха на внушителния му нос, където се задържаха от малка брадавичка, разположена в основата на клюна. Поради размера на носа и странната форма на главата негова светлост държеше на специални очила с издължени рамки, които въобще не използваше за четене или друга цел освен напразното усилие да отклони вниманието от размера и формата на собствения си нос. Джейк винаги бе подозирал това, но му липсваше смелост да уведоми негова светлост, че абсурдните шестоъгълни очила, оцветени в оранжево, концентрират вниманието единствено върху носа му.
— Колко очакваш да продължи процесът, Джейк? — попита Нуз.
— Три-четири дни. Но сигурно ще са необходими три дни за избор на съдебни заседатели.
— Мистър Бъкли?
— Горе-долу толкова. Но не разбирам защо са нужни два месеца, за да се подготви тридневен процес. Намирам, че той трябва да започне по-рано.
— Успокойте се — рече кротко Джейк. — Камерите ще бъдат там и след два и след три месеца. Няма да ви пропуснат, мистър Бъкли. Ще давате интервюта и пресконференции, ще държите проповеди, всичко. Каквото ви хрумне. Недейте да се тревожите чак толкова. Вашият ден ще дойде.
Бъкли присви очи и лицето му пламна. Пристъпи три крачки към Джейк.
— Ако не ме лъже паметта, мистър Бриганс, вие дадохте повече интервюта и се изправихте пред повече камери от мен през миналата седмица.
— Знам, а вие завиждате, нали?
— Не, не завиждам. Пет пари не давам за камерите…
— Откога?
— Господа, моля ви — прекъсна ги Нуз. — Това дело явно ще бъде и дълго, и трудно. Очаквам моите адвокати да се държат като професионалисти. И тъй, календарът ми е претрупан. Единствената възможност, с която разполагам, е седмицата от двайсет и втори юли нататък. Възможно ли е тогава?
— Да, можем да го насрочим тогава — каза Мъсгроув.
Джейк се усмихна на Бъкли и прелисти джобния си календар.
— Мисля, че за мен е удобно.
— Чудесно. Всички молби трябва да бъдат внесени и всички въпроси уредени до понеделник, осми юли. Утре в девет ще призовем подсъдимия. Някакви въпроси?
Джейк се изправи, ръкува се с Нуз и Мъсгроув и си тръгна. Следобед посети прочутия си клиент в канцеларията на Ози в ареста. Бяха занесли екземпляр от обвинението на Карл Лий в килията. Той имаше въпроси към адвоката си.
— Какво ще рече предумишлено убийство?
— Че си го направил нарочно. Най-тежкото престъпление.
— Колко години дават за непредумишлено?
— Двайсет.
— А за нарочното?
— Пращат те в газовата камера.
— А за телесна повреда на длъжностно лице?
— Доживотен. Без право на амнистия.
Карл Лий внимателно изучаваше обвинителния акт.
— Значи ще получа две газови камери и една доживотна.
— Още не се знае. Преди това по закон ти се полага процес. Който, между другото, е насрочен за двайсет и втори юли.