Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
— Тя е женски демон, клопка за душата ти — с такива като нея си служи Сатаната! Чрез Ева, изкусителката, лукавият опетни с грях човечеството! — извика в отговор отец Павел. — Но за теб не е късно, момчето ми. На блажения Августин например е била дадена възможността да се покае, а цялата си младост е прекарал в грях. Ако се покаеш, това единствено прегрешение няма да натежи на везните против теб. Отдели се от нея, Гауен! — и той протегна ръка. — Тръгни с мен!
Гауен го загледа удивено.
— Отец Йосиф беше свят човек, благословен дух, който проповядваше любов между ближните. В него бих могъл да се вслушам, но такива думи той никога не би казал. Ти, старче, трябва да си полудял напълно! — и Гауен впери гневен поглед в останалите. В израза му имаше нещо, което ги накара да отстъпят.
— Сега е мой ред да давам заповеди! — каза той и почувства как го обгръщат диплите на невидима кралска мантия. — Вие дойдохте при нас с молба и ние ви дадохме убежище. Разрешихме ви да построите своята църква до нашия свещен хълм. Но Тор принадлежи на старите богове, които покровителстват тази земя. Вие нямате никакво право да бъдете тук; вашите стъпки оскверняват тази свещена земя. Затова ви казвам — махнете се оттук, защото в противен случай висшите сили, които вие наричате демони, ще ви поразят на място!
Той вдигна ръка, и макар че в нея не държеше нищо, монасите се свиха, сякаш бе размахал меч. Гауен се усмихна мрачно. Още миг, и щяха да си плюят на петите. Но още в същия момент по камъните закънтяха подковани сандали. Римляните бяха тук.
Бяха десет души, под командата на плувнал в пот декурион. Носеха по едно късо копие, от тези, които наричаха пилум, във всяка ръка. Останали без дъх, те загледаха с еднаква неприязън и гневните назаряни, и възмутените друиди.
Декурионът забеляза златните бродерии по туниката на Гауен, очевидно ги прие за отличителен белег на високия му сан, и се обърна към него.
— Търся някой си Гай Мацелий Север. Тези монаси ни известиха, че вие го държите в плен.
Някой зад Гауен си пое рязко дъх, но не каза нищо. Гауен поклати глава, надявайки се, че човекът е отскоро в Британия и не може да забележи колко отпечатан римският произход в чертите му.
— Ние изпълняваме наш религиозен ритуал — каза той спокойно. — Не пречим и не задържаме тук никого против волята му.
— А ти кой си, че да вярвам на думите ти? — челото на декуриона се смръщи под шлема.
— Името ми е Гауен, син на Ейлан…
— Глупак! — избухна отец Павел. — Този, с когото разговаряш, е самият Гай!
Очите на римлянина се разшириха.
— Господарю — поде той — изпрати ни твоят дядо…
— Хванете го! — закрещя Павел. — Той е дезертьор от вашата армия!
Редицата войници се раздвижи. Докато друидите ги гледаха, отец Павел избута един от братята-назаряни към каменния кръг.
— Ти ли си младият Мацелий? — попита несигурно декурионът.
Гауен въздъхна. Ако старият в Дева искаше да говори с него, може би щеше да успее да се измъкне някак.
— Така ме наричат римляните, но…
— Дезертирал ли си от войската? — попита вече по-рязко декурионът.
Гауен се обърна рязко, защото чу удар на чук по камък.
Двама от монасите бяха увили въже около един от каменните стълбове и го теглеха, а трети удряше с чук по друг стълб.
— Изправи се, войнико, и отговаряй!
В продължение на три безкрайни месеца Гауен бе обучаван да се подчинява на такъв тон. Преди да се замисли, тялото му автоматично се изпъна като струна, така както може да постъпи само обучен легионер. Веднага си наложи да се отпусне, но стореното бе сторено.
— Никога не съм полагал клетва! — извика той.
— Други ще преценят дали е така — беше отговорът на декуриона. — Трябва да тръгнеш с нас.
От каменния кръг се разнесе трясък. Камъкът поддаде с мъчителен стон — там, където чукът бе срещнал пукнатина. Една от жените изпищя. Гауен се обърна тъкмо навреме, за да види как стълбът рухна на земята, разцепен наполовина.
— Спрете ги! — извика той. — Забранено е да се осквернява храм! Това е свещена земя!
— Това са друиди, войнико! — назарянинът почти изплю думите. — Паулин и Агрикола не успяха да се справят с всички. Рим не се отнася с търпимост към тези, които си служат с магии срещу властта. Друидите и техните ритуали са извън закона и твой дълг е да унищожиш всичко, което е останало от тях!
Той се хвърли към другия стълб, който бе започнал да се клати застрашително, и започна да го бута. Окуражени от успеха си, монасите с чуковете удряха по трети.
Гауен гледаше невярващ. Всякаква мисъл за Рим и за опасността, в която се намираше той самият, изчезна, задушена от прилив на царствен гняв. Без да обръща внимание на крясъците на декуриона, той се втурна към каменния кръг.